Макар през изминалите години много пъти да ми е хрумвало, че ще е хубаво да те видя отново, сега се случи нещо, което ме накара да спра да мисля и наистина да се свържа с теб. Ситуацията е такава, че твоите съвети ще са ми най-полезни. С удоволствие бих се срещнал с теб, дори и само за кратко. Ако успееш да ми отделиш половин час, ще дойда до дома ти в Уолнът Кросинг — или на което и място определиш като удобно. Спомените ми за разговорите, които водехме в бар «Шамрок» — да не говорим за забележителния ти професионален опит — ме карат да вярвам, че ти си най-подходящият човек, с когото да обсъдя изключително сложния и оплетен казус, с който се сблъсках. Става въпрос за една странна главоблъсканица, която, подозирам, силно ще те заинтригува. Способността ти да събираш две и две по начин, който би убягнал на всеки друг, винаги е била голямата ти сила. Мисълта ми за теб винаги е свързана с представата за безупречната ти логика и кристалната яснота, с която виждаш отговорите — а това са качества, от които в момента отчайващо имам нужда. Ще ти се обадя в рамките на няколко дни на номера, който е посочен в сайта на академичната асоциация — надявам се да е точен и актуален.
С най-приятни спомени, оставам твой Марк Мелъри.
П.П. Дори и да се окаже, че проблемът ми те озадачава, колкото и мен самия, и не успееш да ми помогнеш със съвет, за мен ще е удоволствие и просто да те видя отново.“
Обещаното обаждане бе последвало два дни по-късно. Гърни моментално беше разпознал гласа, който по мистериозен начин се бе запазил напълно непроменен. Но в него се долавяше и някакво смътно напрежение, което го караше леко да трепери.
След като известно време се извинява, че не е поддържал връзка през годините, Мелъри мина на въпроса. Ще бъде ли възможно да се срещнат в следващите няколко дена? Колкото по-скоро, толкова по-добре, защото „ситуацията“ била спешна. Имало ново „развитие“. Абсолютно невъзможно било да коментират по телефона, както Гърни и сам щял да разбере, когато се видят. Имало разни неща, които Мелъри трябвало да му покаже. Не, случаят не бил работа на полицията, щял да обясни защо, като дойде. Не, въпросът не бил правен, поне не още. Нямало извършено престъпление, никой не бил заплашван конкретно — или поне той не можел да го докаже. Господи, толкова било трудно да се говори за това по този начин; лично би било толкова по-лесно! Да, осъзнавал, че Гърни не е частен детектив. Но… половин час — не можел ли да му отдели половин час?
Със същите смесени чувства, които имаше от самото начало, Гърни се беше съгласил. Любопитството често побеждаваше резервираността му. В конкретния случай то бе пробудено от истеричната нотка, която се таеше в иначе убедителния меден глас на Мелъри. А и, разбира се, всяка загадка силно го привличаше.
След като изчете имейла за трети път, Гърни го прибра обратно в папката и позволи на ума си да се отправи към спомените, които се бяха пробудили в далечните кътчета на паметта му: сутрешните лекции, по време на които Мелъри се бореше с махмурлука и скуката; постепенното му съживяване с напредването на деня; проблясъците на ирландско остроумие и стряскащите прозрения в малките часове, подклаждани от алкохола. Той беше актьор по рождение, безспорната звезда на театралния състав на колежа. Колкото и оживен да беше в „Шамрок“, на сцената беше два пъти по-енергичен и харизматичен. Беше също така човек, зависещ от публиката си — достигаше най-големите си висоти единствено когато се къпеше в животоподдържащата светлина на чуждото възхищение.
Гърни пак отвори папката и прегледа имейла. Безпокоеше го начинът, по който Мелъри беше описал взаимоотношенията им. Контактите помежду им, дори тогава, бяха много по-редки, по-маловажни и съвсем не толкова сърдечни, колкото предполагаха думите на Мелъри. Същевременно бе останал с впечатлението, че той много внимателно е подбирал думите си — че независимо от простотата си, бележката бе дописвана, пренаписвана и редактирана неведнъж. А също, че ласкателствата, както и всяко друго нещо в нея, бяха използвани с определена цел. Но каква? Очевидният отговор беше желанието да гарантира, че Гърни ще се съгласи да се срещнат лице в лице, както и да се ангажира с разрешаването на каквато и да бе въпросната „загадка“. Имаше обаче още нещо, което засега му убягваше. Беше ясно, че въпросът е важен за Мелъри — само така можеше да се обясни времето и вниманието, вложени в усилието изреченията да са точно каквито трябва да бъдат, а думите да разкриват правилната смесица от топлина и притеснение.