— Нуждаем се от коприна — казах аз. — Без платна Наондел е като птица с прекършени криле. Утре ще отида при нея.
Изпратих Естеги с послание: „Дали бих могла да навестя новата съпруга, за да изразя почитанията си?“. Отговорът дойде бързо: „Влез“, Затова се изкъпах внимателно и използвах ароматни масла, за да прикрия миризмата на риба и водорасли, която сякаш беше прилепнала към кожата ми. Забодох гребена в чистата си коса, прекосих голямата зала и коридора и стигнах до личните покои, където почуках на вратата на стаята, която сега принадлежеше на Йона.
Естеги отвори и аз пристъпих вътре. После се спрях. Досега не бях виждала подобна стая в дайрахеси. Каменният под беше гол. Нямаше изрисувани пана или скъпи вази. Кепенците на прозореца бяха отворени, за да пропускат пролетното слънце. До отсрещната стена имаше скромен олтар, върху който бяха поставени нож, парче хляб и камък. Йона седеше върху възглавница, държейки нещо в скута си. Нещо жълтеникавокафяво, с празни очни ябълки: череп. Срещу Йона седеше Гарай. Тя вдигна поглед и се намръщи.
— Защо ни притесняваш, Кларас?
— Жрице, тя е моя гостенка — отвърна Йона. Гарай не беше доволна, но пак се обърна към Йона и към черепа.
Пристъпих напред и седнах до Гарай. В нейно присъствие не можех да помоля за каквото и да било.
— Притежаваш невъобразимо силен предмет. С негова помощ би могла да се освободиш от господаря си. — Гарай сякаш не можеше да откъсне поглед от черепа.
— Той не ми е господар — отвърна Йона сериозно. — Той е моето чудовище и притежава смъртта ми.
Гарай не отговори нищо. След това се поклони на Йона и бързо излезе от стаята.
Изчаках да ме заговори първа. Тя беше съпруга. Аз бях обикновена наложница. Най-новата и с най-нисък ранг.
Но Йона мълчеше. Тя ме гледаше любезно, но без интерес.
От някоя от другите стаи се промъкна котка и скочи право в скута ми. Започна да мърка, докато галех меките й ушички. Черепът в скута на Йона се взираше в мен с черните си дупки.
Живот и смърт.
— Искаш ли нещо от мен? — Най-после наруши мълчанието. Най-после можех да говоря.
— Радваш се на благоволението на везира. Можеш ли да поискаш платове от него? — Това беше единственото, което успях да пророня. Без каквото и да било красноречие.
— Какъв плат? — Йона прокара върховете на пръстите си по нащърбените зъби на черепа. Той беше много малък. Може би е принадлежал на дете.
— Коприна. Ние вече не получаваме. Ние, които не сме любимките на везира като теб.
Можех да усетя, че Естеги се върти неспокойно зад мен, засрамена от недодяланото ми държане. Но Йона продължаваше да ме гледа мило и дружелюбно. После обърна главата си, сякаш се заслуша в нещо. Кимна съвсем леко.
— Дадоха ми много топове коприна, за да украся стаите си, но предпочитам по-скромната обстановка. Естеги, донеси топовете от спалнята ми.
Естеги се поклони и изчезна през вратата. Аз не можех да откъсна поглед от черепа.
— Кой е това?
Йона се усмихна — срамежлива усмивка, която освети лицето й.
— Мизра. Моя приятелка и предшественица. Тя принесе живота си като жертва на чудовището. Аз чакам своя ред.
— Искаш да умреш? — Поставих ръка върху корема си. Почувствах как рибката вътре в мен се върти и рита.
— За да поддържам Вечния кръговрат. На живота и смъртта. — Тя положи едната си ръка върху Мизра, като малка шапчица. — Това е моето призвание. И нищо друго.
— Рано или късно всички умираме — казах аз. — Защо да умираш, преди духовете на предците ти да са те призовали?
— Аз не признавам духовете на мъртвите — отвърна Йона. — Вечният кръговрат изисква саможертвата на малцина, за да осигури благоденствието на мнозинството.
— Моето призвание е да се погрижа за това дете — рекох аз и показах корема си. Йона кимна.
— Хубаво е да имаш призвание. Тогава знаеш, че всички решения, които помагат за осъществяването му, са правилни.
Естеги се върна, носейки няколко топа коприна в блестящи цветове — имаше както коприна, тънка като марля, така и груба сурова коприна. Повече от достатъчно за направата на платната ни. Благодарих на Йона с най-хубавите думи, за които можех да се сетя, и се поклоних няколко пъти. Тя вдигна черепа до бузата си.
— Мизра казва, че е много важно да получиш тези платове. Избери сиво-зелените, защото са най-малко забележими сред океана.