— Готово. Да се срещнем тук след три вечери, при пълнолуние.
Поставих капака обратно върху глиненото гърне, завъртях се на пети и заобиколих хълма, преди Искан да може да реагира. Айкон ме чакаше на завоя с начумерено изражение. Ръцете ми бяха потни и имах чувството, че едва дишам. Какво бях сторила току-що? Препънах се на един камък и Айкон трябваше да ме хване, за да не се пльосна на земята. Бях поканила мъж — мъж, когото родителите ми приемаха като ухажор на сестра ми — да се срещне с мен, и то вечерта. Сами. Защото знаех, че няма да имам придружител. Знаех, че ще се срещна с Искан сам-самичка, и страните ми горяха от срам. Въпреки това не съжалявах.
През следващите три дни бях примерна сестра и дъщеря. Грижех се за Лехан, чиято треска утихна, но която все още се чувстваше изтощена и слаба. Помагах на майка във всичките й задължения. Направих приношения на духовете на предците ни на погребалната могила. Посрещнах татко и Тихе, когато се завърнаха у дома, изморени от дългото пътуване и угрижени заради поскъпването на растенията бао. Само и само да не мисля за това, което бях направила. Което възнамерявах да сторя.
Нощта на пълнолунието беше безоблачна и ясна. Седях в спалнята си и изчаквах, докато всички обитатели на къщата потънеха в дълбок сън. Вече отдавна беше минало полунощ, преди да се престраша да се промъкна навън.
В обкръжаващите ме храсти чуруликаха непознати птици, докато вървях по познатия път около подножието на хълма. Цветовете, миризмите, звуците — всичко беше различно. Аз също бях променена от нощта. Бях се превърнала в някой друг. Жена, която се промъква скришом навън, за да се срещне с любимия мъж, без да я е грижа за благоприличието, семейството, последствията. Срама, задръжките — бях ги оставила зад себе си. В онзи момент бях свободна. Оттогава не съм се чувствала толкова свободна. Често сънувам това промъкване към хълма. В сънищата ми то е безкрайно. Понякога се рея над земята. Сенките са сини, луната — огромна, а въздухът гали със студения си допир кожата ми. Ухае на роса, пръст и етсе. Всичко в съня ми изглежда напълно реално и болезнено осезаемо. Свободата и радостта се надигат вътре в мен, сякаш сърцето ми ще се пръсне.
Сънят винаги има един и същ край. Моето „аз“ в съня си дава сметка, че някой се приближава. Нещо голямо и черно, което забулва луната и звездите. Нещо, което се кани да погълне всичко. Опитвам се да изкрещя. Тогава се събуждам в собственото си легло, с нощното небе от другата страна на прозореца. Сърцето ми препуска и знам, че е твърде късно.
Твърде късно е да крещя.
Когато пристигнах, Искан вече ме чакаше там. Той седеше с гръб към отверстието, водещо към вътрешната зала. До него се открояваха силуетите на двата изсъхнали магарешки бодила. Източният, който бях намокрила с обикновена вода от кладенеца, изглеждаше по същия начин, както и преди три дни. Но западният, който бях поляла с водата на Анджи, имаше нов израстък, голям колкото човешка ръка.
— Може да е съвпадение. — Гласът на Искан се разнесе от сенките. — Може да си идвала тук и да си го поливала всеки ден, откакто се видяхме за последно.
Въпреки това долових съмнение в гласа му. Приближих се и седнах до него на земята. В мрака не можех да различа изражението на лицето му.
— Анджи може да дарява живот и богатство, ако отпиеш от водата й в правилното време. Но може и да донесе смърт и разрушение, ако отпиеш, когато не трябва. Силата на извора е прастара. Майката на баща ми казваше, че някога всички свещени места на различните области притежавали сили, но много от тях били изчерпани от хорската алчност или просто били забравени. — Обърнах се към Искан и сребърните синджири издрънчаха в косата ми. — Анджи е източникът на родовото ни богатство. От много поколения насам най-голямата дъщеря я използва, пази я и се грижи за нея.
Майката на баща ми нямаше да одобри факта, че обсъждам по този начин тайните на Анджи с един външен човек. Но нощта и лунната светлина бяха премахнали всичките ми задръжки и не изпитвах никакви угризения. Седях до Искан — само той и аз — и бях готова да кажа каквото и да било, за да го накарам да ми повярва. За да го накарам да ме види.
— И никой освен теб не знае за това? — Гласът му беше пълен с недоверие. С насмешка.