Хванах ръката му, сякаш беше най-нормалното нещо на света. Сякаш имах право да го докосвам по този начин. Ръката му лежеше топла и нежна в моята.
— Ела — казах и го издърпах на крака. Поведох го навътре в процепа, като през цялото време ръката му беше в моята. Сърцето ми се беше качило в гърлото и устата ми пресъхна, но умът ми беше напълно ясен и мислите ми се мятаха като риби във вода. В залата беше тъмно, но краката ми изнамериха пътя и заведох Искан право при извора. Анджи сияеше като сребро на лунната светлина.
— Погледни във водата — прошепнах. — Какво виждаш?
Той се наклони напред — нехайно, незаинтересовано.
— Виждам себе си. И луната. Блести…
Той замлъкна. Безразличието му се изпари и цялото му тяло се напрегна, сякаш беше нащрек. Не погледнах във водата. Наблюдавах него.
Все още държах ръката му.
Внезапно той се обърна към мен и ме придърпа до себе си.
— Какво е това? — Гласът му беше шепот, свистене. — Какво виждат очите ми?
— Анджи ти показва какво е било и предстои да бъде. Понякога показва и най-голямото ти желание.
Той стоеше като закован на мястото си. Ръцете му сграбчиха раменете ми толкова силно, че ме заболя.
— Защо не погледнеш сама в извора?
— Вече знам какво се е случило. Знам как изглежда бъдещето ми. И знам какво желая.
Последната част изрекох много тихо. Не можех да повярвам, че думите бяха излезли от устата ми. Лицето на Искан сега се намираше точно пред моето. Очите му се открояваха големи и тъмни на лицето му, осветено от лунната светлина. Досега не се бях озовавала толкова близо до него. Той ухаеше на скъпи неща: бадемовото масло в косата му, тамяна на двореца, коня, който беше яздил до Охадин.
Тръпка премина през тялото му. Някаква промяна — усетих я в ръцете му, в хватката на раменете ми. Суровостта и напрежението изчезнаха и той се усмихна — бавно и нежно.
— Кабира, ти знаеш защо идвах тук през цялото лято, нали? — Той се наклони и можех да усетя дъха му върху кожата си. Беше сладък и имаше винен аромат. — Заради теб.
Тогава ме целуна и целувката му имаше вкуса на мед и канела.
От тази вечер насетне бях загубена кауза. Вътре в мен бушуваше огън — огън на лудостта и страстта. Бях готова на всичко, за да бъда близо до Искан. Извърших неща, които бях чувала, че други момичета са правели от любов, забранени неща, които преди презирах. Сега аз бях тази, която се промъкваше вечер, за да се срещне тайно с любовника си. Искан продължи да посещава семейството ни точно както преди, но всеки път, щом прекарваше вечерта в една от стаите ни за гости, се срещахме при извора. Понякога той идваше само вечер, за да ме види. Седяхме при извора и си приказвахме. Питах го за живота му в двореца и той охотно ми разказваше. Но при все това той не беше от онези мъже, които говорят само за себе си. Рано или късно винаги насочваше разговора към мен и аз му разказах всичко, което знаех, за онова, което възбуждаше най-много любопитството му; извора и силите му. Споделих му всичко, на което ме беше научила майката на баща ми, както и това, което бях открила сама чрез опита и интуицията си. Че под нарастващата луна изворната вода е добра и дарява сила и жизненост, но под намаляващата луна водата е опасна, пълна е с поквара, зараза и смърт. Въпреки че Анджи притежава много по-големи сили и възможности от изброените. За рода ми, в продължение на поколения, изворът беше преди всичко източник на познание.
— Майка ми не вярва в силата на Анджи, но баща ми знае — казах на Искан една вечер. Есенните дъждове бяха започнали, но през онази вечер не валеше. Ивици от облаци се бяха скупчили около намаляващата луна и двамата се бяхме скрили от ветровете в залата вътре в пукнатината. Искан беше постлал одеяло върху мократа земя, но влагата се просмукваше в него и аз треперех. — Никога не говорим в прав текст за извора, но той се доверява на съветите ми. Предупреждавам го за предстоящите суши, наводнения и напасти. Посещавам Анджи и след това му казвам кога да сее и да прибира реколтата. Той съобщава и на съседите ни. Мъдрите сред тях са се научили да следват указанията ни, тогава плантациите им процъфтяват и реколтата им нараства със същите темпове, както и нашата.
— Но това лято не бяхте ли засегнати от сушата? — попита Искан. На една от предишните ни срещи беше взел лампа и я беше скрил в залата. Топлият й блясък осветяваше дясната му скула и бадемовидните му очи. Беше толкова красив, че почти не издържах да го гледам.
— Да, и Анджи го предрече. Но какво може да се направи срещу сушата, ако коритата на реките пресъхнат? Татко направи приготовления, за да е сигурен, че ще има достатъчно сребро да замени умрелите растения.