— Благодаря ти, сестро, че ми се довери — казах и целунах задната страна на ръцете й. Погалих мазолестите й длани и усетих колко са загрубели и твърди срещу моите нежни и изящни ръце. Естеги се изчерви и промърмори едно полугласно „благодаря“.
Обърнах се към Сулани, която ме пронизваше с ревнив поглед, но въпреки това опрях брадичката си на коляното й и й се усмихнах:
— Благодаря ти, сестро, че ме защити със силата си.
Тя кимна рязко и веднага погледна настрани, към брега. Тя ни пазеше и се грижеше за нас. В компанията й се чувствах в безопасност. Приклекнах до Орсеола на палубата и прошепнах в ухото й, хващайки дебелата й къдрица в устата си:
— Благодаря ти, сестро, че заблуди преследвачите ни.
Тя се обърна към мен и потърка носа си в моя. Изправих се и отидох до щурвала, където се надвесих над Кларас, която седеше с подутия си корем и с щурвала в ръка.
— Благодаря ти, сестро, че ни водиш в правилната посока — казах аз.
Кларас ми се усмихна с тъмносивите си очи и усетих как усмивката й достига до дъното на душата ми.
— Още не съм ни отвела там, където трябва, малка сестричке.
— Но знам, че ще го направиш!
Завъртях се и се озовах до Кабира и Гарай, които седяха по средата на кораба като две малки птици и наблюдаваха всичко, което се случваше около тях.
— Благодаря ти, сестро, че уби извора. Че избра нас.
Кабира ме погледна и в очите й зърнах бездънна тъга. Сърцето ми се късаше за нея и за страданията, през които беше преминала. Подчинявайки се на някакъв вътрешен порив, паднах на колене и положих главата си върху корема й.
— Мога да ти бъда дъщеря, ако искаш — прошепнах аз.
Коленете й под мен бяха твърди и костеливи, но тогава тя постави двете си топли, сбръчкани ръце върху косата ми.
— Това би било прекрасно — отвърна тя, но гласът й звучеше дрезгав. Вдигнах поглед към сбръчканото й лице и това на Гарай.
— Вътре в теб има много неща, Даера — каза Гарай и аз се засмях, защото за пръв път някой произнасяше името ми и беше невероятно красиво!
— Благодаря ти, сестро — започнах, но се задавих и ми беше трудно да изрека последните думи. — Че ме създаде. Че ме спаси.
Тя се усмихна — усмивка, която беше едновременно строга и топла — и сложи ръце върху тези на Кабира. Четири ръце върху главата ми. Като благословия.
Пуснахме котва, преди да достигнем океана. Беше вечер, със сини сенки и сумрачни птичи песни, и всичко беше толкова красиво, че сърцето ми не можеше да го понесе. Между нас и океана лежеше пристанищният град Шукурин. Естеги каза, че това не е истински град, а търговски пункт, свързващ реката и океана. Сулани не искаше да преминем оттам през деня. Щяхме да изчакаме до първи зори, когато малцина бяха будни, и да се промъкнем незабелязано. Това беше планът. Скрихме Наондел в един гъсталак, защото толкова близо до океана реката беше пълна с лодки и кораби от всякакъв тип.
Кларас веднага легна в Наондел да спи. Тя беше пребледняла и Естеги се суетеше около нея, за да я накара да се почувства възможно най-удобно. Докато наблюдавах кръглия корем под елека й, видях как нещо се притиска към кожата отвътре. Крак или глава. Там вътре чакаше напълно нов човек. Нов като мен.
Щом се погрижи за Кларас, Естеги започна да пълни всички мехове с прясна вода от реката. Сулани й помагаше и от време на време ръцете им се докосваха, сякаш случайно, и те разменяха погледи. Погледите им ме караха да изтръпвам отвътре, да чувствам странен гъдел в места, за чието съществуване дори не бях подозирала. Между тях двете имаше нещо. Те споделяха някаква тайна. И аз исках да изпитам същата емоция.
Кабира и Гарай също си легнаха. Аз седях на брега, взирах се в тъмната река и видях как звездите заблестяват една след друга. В тръстиките крякаха жаби. Скоро Орсеола и Сулани останаха единствените будни, освен мен: Орсеола — защото никога не обичаше да спи, когато останалите бяха потънали в сън, а Сулани — защото беше нащрек. В тялото ми бушуваше някакво безпокойство. Светът беше толкова хубав, толкова нов, исках да го видя и да изпитам всичко, което бих могла.