Сулани и Естеги донесоха чувалите с покупките ни и ги оставиха на двора пред Къщата на познанието. Беше слънчев следобед и камъните бяха топли под стъпалата ми. Човек на моята възраст започва да оценява такива неща.
Кларас ми донесе възглавница и аз седнах върху нея до вратата на Къщата на познанието. Естеги беше украсила вратата с дървени резби — беше истински шедьовър. Под красивата повърхност дървото е обезобразено от пожара. Прокарах пръсти по следите, оставени от огнените пламъци. Върховете на пръстите ми почерняха от саждите, които все още цапаха, въпреки че бяха минали три години, откакто мъжете дойдоха на острова. Мъжете, които Искан беше изпратил по следите ни. Три години откакто се опитаха да ни изгорят живи. Три години откакто ги победихме и ги убихме всичките. Те нямат гробове. Предадохме телата и кораба им на морето.
Естеги отвори чувалите. Даера със смях вдигна вързоп с ленени дрехи, а Гарай подуши торбичките със семена и шушулки. Дъщерята на Кларас, Яна, помогна с вдигането на товара от земята. Сулани донесе торби със сол, захар и подправки, а Орсеола вдигаше гърне след гърне с масло за лампи. Естеги ме погледна замислено и извади нещо от единия си ръкав. После клекна пред мен.
— Донесоха и това. За теб е. Търговецът каза, че го е получил миналата есен от друг търговец, който понякога разменял подправки с онези, които плават към Каренокой.
Беше свитъчно писмо и въпреки че беше сгърчено и пожълтяло, веднага разпознах почерка на дъщеря си и печата върху писмото. Това беше символът на везира.
Всички погледи се втренчиха в мен. Яна притича към мен и погледна любопитно към рулото хартия в ръката ми.
— Какво е това, Кабира? Какво си получила?
Погледнах кестенявите й къдрици и си помислих, както много пъти преди това, че у нея има частица от Есико. Все пак бяха полусестри.
— Нищо, Яна. Но я ми кажи, какво получи от майка си?
— Виж! — изписка радостно, вдигайки няколко чилета златистожълта прежда. — Мама каза, че ще ми оплете жилетка за зимата!
— Колко хубаво! — Усмихнах й се. Тя е много обичливо дете.
Прочетох писмото сама през нощта, когато се убедих, че останалите са си легнали. Запалих лампата и разгърнах свитъка с треперещи ръце. Беше покрит с петна и смачкан след тригодишното си пътуване. Писмото не беше дълго.
След като го прочетох, дълго време не можех да заспя. И взех решение. Време беше да спра да измъчвам останалите. Задължих ги да напишат всичко, което се беше случило в Каренокой. Дори Сулани и Орсеола, които възразяваха. Но нямах друг избор. Веднага щом можехме да си позволим да закупим хартия, почувствах нуждата да предам всичко, което се беше случило, с думи. Защото се нуждаех от мост. От мост към Есико.
Изминаха две години, откакто Кларас и дъщеря й откриха колония от кървави охлюви в южната част на острова. Това откритие беше наистина несравнима благословия. Защото копринените нишки, които боядисваме с кървавите охлюви, ни носят сребро. А със среброто можем да закупим това, от което се нуждаем: сол, масло за готвене и за лампите, хартия и пособия за писане, платове. Всичко, от което сме се лишавали в продължение на години. Първото нещо, което уших, беше рокля за Яна. Като бебе просто излизаше гола, когато времето беше топло, а през зимата я загръщахме в парцали и стари чували. Нямаше в какво друго да я облечем. Детството й беше белязано от липсата.
Преди Къщата на познанието да бъде завършена, живеехме в пещера под нея, където беше тъмно и студено. Но през повечето време имаше достатъчно храна за ядене. Кларас научи всички ни как да събираме миди и охлюви, как да ловим риба с въдици, как да хващаме калмари с кукички, как да намираме гнездата на морските птици и да събираме яйца — но винаги да оставяме по едно яйце във всяко гнездо. Малката Лна вече се справя по-добре с тези задачи от всички нас. Водата е нейният елемент и тя се движи в нея като тюлен — закръглен, бърз и уверен. Аз съм твърде стара, за да се катеря наоколо и да търся птичи яйца, но в топлите дни обичам да се разхождам по брега и да събирам миди. Гарай ми прави компания, твърдейки, че се страхува да не падна и да не си счупя някоя кост.