— Такива неща заздравяват бавно на твоята преклонна възраст — казва тя и настоява да ме придружава.
Като че ли тя е много по-млада от мен. И двете сме стари жени. Трябва да разчитаме на по-младите. Но не се разхождам много често. Предпочитам да не откъсвам Гарай от градината й, която започна да отглежда още щом Къщата на познанието беше завършена. Тя събира семена от целия остров, а останалото, от което се нуждае, купуваме от търговците, ако наистина може да се намери. Гарай постига душевно спокойствие само когато е заровила пръсти дълбоко в почвата, мърморейки нещо за тор и напояване. Аз предпочитам да седя на пейката, която Сулани построи в южната част на градината, и да давам на Гарай разумни съвети, които тя пренебрегва. Но въпреки това знам, че тя цени компанията ми.
Сулани построи Къщата на познанието. Много скоро решихме да останем и да не предприемаме отново пътуване през океана в търсене на Терасу. Все още имаше риск, че ще бъдем заловени насред морето — от пирати или от мъжете на Искан. А и Наондел, нашият красив кораб, се разби толкова жестоко в скалите, че беше невъзможно да я поправим. Затова си построихме нов дом. За всички нас. Естеги и Орсеола помогнаха в изграждането, но Сулани беше тази, която с ръце, пълни със силата на Анджи, вдигаше и носеше големите камъни. Тя казва, че ще построи друга къща, за да имаме една за спане и една за работа. Мисля, че не е необходимо, но Орсеола кима.
— За да приюти тези, които ще дойдат — казва тя, но за нея е типично да изрича такива странни неща.
Кларас ни обясни, че силата на Анджи защитава ума й, иначе сънищата ни щяха да са я подлудили много отдавна. Кларас'може да вижда подобни неща. Това е нейният дар. Въпреки това Орсеола не може да избегне сънищата ни и в тях преживява отново и отново всичко, което изстрадахме в Каренокой. Когато се събуждаме и сънищата ни избледняват, тя продължава да живее в тях. Орсеола носи голямо бреме, разбирам това, но не знам как да й помогна. Попитах Кларас дали може да представлява опасност.
— Тя никога няма да нарани детето — беше отговорът й и аз нямах друг избор, освен да се задоволя с него.
Сулани построи и малък обор за козите си. Топлината на телата им ни доставяше огромна радост, когато живеехме в пещерата. Там винаги беше студено, колкото и огньове да палехме. Гарай каза, че това е заради жизнената сила, която е най-могъща там долу. И също като Анджи, в тази сила има както тъмнина, така и светлина. Благодарение на тази сила успяхме да победим мъжете на Искан. Когато ни обсадиха в Къщата на познанието, слязохме в пещерата и скрихме Яна там. Гарай говори с жизнената сила, извърши кърваво приношение и след тона избягахме по планинския склон, през проходите, излизащи от пещерата. Тогава всички преливахме от жизнената сила — дори моите ръце бяха силни — и започнахме да хвърляме камъни, огромни скали, върху мъжете. Това беше водопад от скали, който смаза всички мъже. Нито един от тях не оцеля.
После Сулани използва скалите, за да издигне стена около къщата ни. За защита. Но сега Сулани трябва да изчака известно време, преди да построи нещо ново. Коремът й вече е голям и Гарай казва, че ще роди през лятото.
Може би аз бях единствената, която се изненада от бременността й. Гарай, която се грижи за всички нас, когато сме болни, вече знаеше. Орсеола вижда сънищата ни, така че нищо не може да се скрие от нея. Дори Кларас знаеше. Една вечер, докато двете с Даера седяхме и шиехме, тя ми разясни ситуацията. Тя шиеше дреха за бебето и аз не се стърпях и я попитах за състоянието на Сулани. Даера вдигна поглед от ръкоделието си и ме изгледа учудено.
— Естеги и Сулани отдавна са любовници, Кабира. Знаеш това.
Изсумтях.
— Но там, откъдето идвам, две жени не могат да заченат дете.
— Но Естеги не е нормална жена. Не знаеше ли?
Опитах се да скрия изумлението си.
— Искаш да кажеш, че е мъж? Но Гарай каза, че на мъжете им е забранено да стъпват на острова.
Даера се засмя.
— Не. Тя е жена. В сърцето си — и само това има значение. Но тялото й не е женско. Или мъжко. Тя има малко и от двете.
Така че Сулани е бременна и скоро ще имаме ново бебе сред нас. Очаквам го с нетърпение. Времето ми изтича. Не ми остава много живот, но това не ме притеснява. Отдавна се примирих със смъртта. Вече не я търся като бягство, но не ме плаши. Видяла съм достатъчно. Направила съм достатъчно. Но се радвам, че нов живот ще се роди на този остров. Нови деца, които ще бъдат свободни по начин, който ние, сестрите, дори не бихме могли да си представим.