Полагам неимоверни усилия да помогна на нуждаещите си. През зимата заповядах да се раздава храна от хранилището на суверенния принц. Закупих още припаси с ресурсите, които имам. Но след войната не останаха много пари и още по-малко могат да се отделят за закупуване на храна. След насилствените разширения на баща ми никой не желае да заеме пари на Каренокой. Не мога да вдигна данъците в другите области, понеже хората вече едва свързват двата края. Не искам да предизвиквам омраза и страх като баща си. Моят народ ще ме обича и ще се страхува от мен.
Дворецът на суверенния принц е празен. Бих могла да се преместя там, но съм доволна от старите си покои. Доведох съпругата и дъщерята на Сонан тук и те живеят с мен. Мисля, че компанията им ми се отразява добре. Вечер си играя с детето. Тя проявява голяма интелигентност, а майка й е мъдра жена, която вече я учи да чете и да пише. Може би когато порасне, ще ми стане везир. Майко, правим приношения в памет на Сонан, Корин и Енон. Докато съм жива, духовете им ще бъдат почитани и помнени. Надявам се, че това ще ти донесе известно облекчение. Също така започнах да паля тамян и да принасям монети за душите на сестрите ми. Онези, чийто живот е бил откраднат. Въпреки че не знам колко са били на брой и макар да са безименни, знай, че ги почитам всичките и винаги ще ги помня.
Всеки ден слагам свежи цветя в тронната зала на Славната обител. Култът, който татко създаде около личността на суверенния принц, ми служи добре и благодарение на него сега мога да управлявам Каренокой. Продължаваме да почитаме духа на принца в деня на смъртта му и по време на прибирането на реколтата. Организираме грандиозни шествия и раздаваме милостиня на бедните. Давам на всички слуги, работници и служители на принца свободен ден, за да могат да почетат и да направят приношения на принца и на собствените си мъртви роднини. По този начин заех мястото на най-големия син на суверенния принц.
Има хора, които се противопоставят на това. Със сигурност можеш да се досетиш кои, въпреки че няма значение. Някои мъже в двора. Казват, че не съм мъж. Приказките им не ме притесняват. Познавам Каренокой много по-добре от тях. Нямам нужда от оаки водата на Анджи, за да ги държа на разстояние и да предизвиквам у тях страх. Войниците ме обичат. Сражавах се рамо до рамо с тях, доказах, че съм достойна за уважението им. Те са ми верни — дори когато придворните галени кученца не спират да хленчат. Ще обсипя войниците с щедри награди и голямо уважение и за да напомня на придворните галени кученца за силата си, по време на шествия ще яздя начело на войската си, а не с придворната свита.
Възнамерявам да управлявам това кралство и да укрепя границите, които баща ми очерта за Каренокой. Всички историци ще разказват за Есико, първата жена владетел на Каренокой. Това ми показа Анджи, преди да я убиеш. Реших да остана Есико, въпреки че можех да се нарека Орано. Но макар да съм Есико, се държа като Орано. Ще взема съпруг, някой мъж с голямо богатство или с важна позиция в някоя от васалните държави. Губернаторът на Нернай има син и бих могла да го убедя каква чест би било за сина му да се ожени за везира. Защото сега съм везир, използвам печата, радвам се на везирските привилегии и всички слуги и придворни следват заповедите ми. Но не убих баща си, за да заема този пост, както е направил той с родителя си, мир на праха му.
Майко, татко побесня, когато уби Анджи, и се разяри още повече, когато разбра, че си откраднала толкова много от най-тайните му свитъци. Раната, която Йона му причини, го прикова на леглото за много дълго време. Щом се изправи на крака и си даде сметка, че Анджи наистина е мъртва и че библиотеката му е била ограбена, той обезумя. Мисля, че скоро след това изпрати кораб, който да ви намери. Майко, не знаех нищо за това, кълна се. Мислех, че всички са ми верни, но очевидно бяха останали малцина, които татко е могъл да подкупи. Разбрах за експедицията едва когато получихме вестта за провала й. Без оцелели — как го направи, майко? Понякога се чудя за това. Но тогава ви виждам всичките, събрани около Анджи през онази ужасна нощ, и си мисля за всичко, което се случи там и което последва, и вече не се чудя. Заедно сте способни на всичко. Ти сама по себе си си способна на всичко. Мислиш, че приличам на татко, но не е така. През целия си живот татко е бил воден от несигурност и страх. Затова и се е нуждаел от Анджи. Но ти успя да се освободиш само благодарение на собствените си сили. Това е силата, която нося вътре в себе си. Затова знам, че мога да оцелея без извора, макар и да скърбя за Анджи.