Обладаваше ме всеки път, когато се срещахме. Най-напред пиеше от Анджи или си играеше с водата й, или просто се взираше в нея. Не трябваше да го притеснявам. Когато беше готов, идваше моят ред. След първия път започнах да се чувствам по-добре. Той ме целуваше и ме галеше, а понякога успяваше да възпламени огън и желание в тялото ми. И го желаех — вътре в мен. В тези мигове Искан беше само мой. Той беше напълно и изцяло с мен и не си съперничех с никого, дори и с Анджи.
Ho се случи това, за което мечтаех, но и същевременно се страхувах, че ще се превърне в реалност. В разгара на пролетта спрях да кървя. В утробата си носех дете. Не знаех как да го кажа на Искан. Страхувах се, че ще се ядоса, но поне тогава нямаше да има друг избор, освен най-накрая да разговаря с баща ми. Да поиска ръката ми. Тогава щяхме да спрем да се срещаме така, скришом, под булото на нощта и тъмнината.
През онази вечер Искан беше в добро настроение. Беше донесъл дебело одеяло, на което да седнем, възглавнички, оризови кексчета и подсладено вино. Седнахме отвън, пред процепа, и започнахме да ядем и да си говорим тихо. Искан приказваше, а аз слушах. Суверенният принц беше похвалил съвета на Искан за това как да постъпи с придворните, които били изобличени, че вземат допълнително възнаграждение от чуждите търговци, за да им осигуряват по-добро местоположение на пазара за подправки. Всички такси, свързани с търговията на подправки, се дължат само и единствено на суверенния принц.
— Казах на суверенния принц, че трябва да ги превърне в назидателен пример. Така че никой да не тръгне по стъпките им. Всеки трябва да проявява уважение към нашия господар, праотец на всички предци. Принцът предпочита да не върши лично подобна мръсна работа, затова я възложи на баща ми, а той я предаде на мен. Кастрирах ги и избих всичките им деца, жени и внуци. Родът им ще измре с тях и няма да има кой да почита духовете им, когато починат. Ще трябва да изживеят остатъка от жалкия си живот, знаейки това. — Той поклати глава, когато видя изражението ми. — Налагат се и такива действия, Кабира. Мой дълг е да защитавам суверенния принц, независимо от всичко.
Исках да му кажа, че биха могли да ги лишат от собствеността им и да ги осъдят на изгнание. Но не смеех да си навлека гнева на Искан. Не и когато имах да му съобщавам толкова важна новина.
— Искан-че. — Сигурно гласът ми ме беше издал, защото той се наклони към мен и погали бузата ми.
— Какво ти има, моя малка птичке?
— Бременна съм.
Искан се облегна назад на лактите си и започна да ме изучава с поглед. Задържах дъха си в очакване на избухването му.
Той се усмихна.
— Надявах се това да се случи.
Не знаех как да отговоря. Сърцето ми подскочи от радост и за пръв път от дълго време отново усетих вкуса на мед и канела по устните си. Той ме обичаше! Той желаеше мен и детето, което носех! Нашето дете.
Той подскочи рязко и ме издърпа на крака.
— Ела!
Последвах го през отверстието вътре в залата. Там, където беше Анджи. Тя лежеше тъмна и тиха на бледата светлина, идваща от намаляващата луна. Искан се наведе и вдигна чашата, която държеше на ръба на извора. Напълни я с вода.
— Пий!
— Ho луната намалява. Водата на Анджи е лоша, оаки!
— Именно. — Той се усмихна и белите му зъби блеснаха на оскъдната светлина. — Сега мога да изпробвам нещо, което от дълго време човъркаше любопитството ми. Пий!
Не можех да се помръдна. Замръзнах на място и забих поглед в чашата в ръката на Искан. Той издаде нетърпелив звук и сграбчи задната част на главата ми с огромната си ръка. Дръпна назад главата ми и притисна чашата към устните ми. Течността се плисна между зъбите ми, проникна в устата ми и се стече надолу по гърлото ми. Предадох се и отпих.
Досега не бях опитвала тъмната вода на Анджи. Усещах я студена и успокояваща в устата и гърлото си. Може би не беше толкова опасна. Все пак се опирах само на думата на баба ми, че е изпълнена със смърт и разруха. Преглътнах. Искан ме наблюдаваше изпитателно.
— Чувстваш ли нещо?
Бавно поклатих глава. В ушите ми се появи пулсиране, странно боботене. Като кръв, течаща във вените ми, но по-шумно и по-мощно. Като прилив на река, на водопад. Анджи беше вътре в мен. Откакто се помня, пиех от водата й, силата й беше в тялото ми. Смесваше се с кръвта ми и беше част от мен — от най-дълбоката ми същност. Фигурата на Искан сякаш се накъса в мрака. Виждах Искан, който стоеше там, но и всички бъдещи Искани, както и онези, които вече бяха останали в миналото. Видях го като старец. Зърнах смъртта му. Ако исках, можех да я докосна. Да я придвижа. Да я притегля по-близо, тук.