Отхапах една сочна фурма и се усмихнах. Майка ни беше разказвала много пъти за първата си среща с баща ни. Това беше една от любимите ни истории. Те се срещнали на потока, където мама ходела често, за да носи вода, и на който татко попаднал случайно, докато яздел към дома си на връщане от Ареко, където бил закупил нови земеделски сечива. Той бил единственият син и наследник на баща си, но не разкрил името си на мама, нито тя своето, докато не настъпила третата им среща.
— Той вече беше покорил сърцето ми — продължи с въздишка майка ни. — Примирих се с мисълта да обвържа живота си с мъж със скромни средства и си помислих, че може би не би било много по-различно от това да се омъжа за поет. Но тогава получих…
И трите се присъединихме в един глас:
— … и пари, и поезия!
Мама шляпна коляното ми с покривалото на вързопа с обяда ни.
— Ах, вие… невъзпитани кудкудякащи кокошки! — Но тя се усмихна, сякаш все още се рееше в бляновете си.
Може би тъкмо настроението, което тя пробуди у мен, ме накара да забележа Искан още щом пристигнахме в градините на суверенния принц. По време на всеки пазар на подправки принцът отваряше несравнимо разкошните си градини за жените и дъщерите на благородните семейства. Мъжете, синовете и работниците им поемаха тежката работа, свързана с разпродаването на партидите от подправки на площада за подправки в близост до пристанището. Тук пристигаха по море търговци от всички краища на света, за да закупят от прочутите подправки на Каренокой, и заплащаха висок данък за тази привилегия. Подправките ни щяха да се продават на зашеметяващи цени отвъд океана и колкото по-надалеч плаваха търговците, толкова повече пари щяха да вземат за тях. Те бяха източникът на благоденствието на тази страна и на богатството на суверенния принц.
Когато приближихме Портата на шепота, входа на градините на принца, трябваше да почакаме малко, за да слязат пътниците от другите карети. Лехан се надвеси от каретата, изгаряща от любопитство да огледа другите жени, но Агин я дръпна рязко.
— Благовъзпитаните момичета от знатно потекло не се държат по този начин!
Лехан се върна на мястото си със скръстени ръце и сбърчено чело, предизвиквайки незабавен отговор от майка ни:
— Мръщенето разрушава красотата!
Непрестанно повтаряше това на Лехан, защото тя беше красавицата измежду нас трите. Кожата й винаги беше свежа като цветчетата на роза — дори и ако беше прекарала цял ден навън под слънцето без защитата на задължителната широкопола шапка или след като й беше прилошало от рев, както се случваше, ако татко и мама й откажеха нещо, което искаше. Косата й беше гъста и черна като въглен и обрамчваше сърцевидното й личице и големите й кафяви очи така, както моята рядка коса никога не би могла. Агин имаше най-суровото лице от трите ни, освен това ръцете и краката й бяха големи. Баща ни понякога се шегуваше, че тя е вторият му син. Знаех, че не го прави с лоша умисъл, но Агин се засягаше дълбоко. Тя беше добрата дъщеря, тази, която се грижеше за мен — въпреки че аз бях по-голямата, — Лехан и Тихе. Тя поднасяше приношенията на предците ни, макар това да беше мое задължение като най-голямата дъщеря. Винаги забравях и тогава Агин беше тази, която предприемаше изморителното изкачване до погребалната могила и прекаляваше с тамян и тютюн, за да успокои духовете на предците. Единствената отговорност, от която не се измъквах, беше изворът. Поддържах го чист, помитах около него и изкарвах с мрежа мъртвите листа и насекоми. Но това се дължеше на факта, че брат ми и сестрите ми не знаеха нищо за тайните на извора.
Дори и от мястото си в каретата можех да видя доста неща, без да се надвесвам навън, както беше направила Лехан. Жени и момичета, облечени в скъпи копринени елеци с цвят на скъпоценни камъни, слизаха от каретите, с глави, натежали от накити за коса, състоящи се от сребърни синджири и монети. Неколцина красиви придворни младежи с добре поддържани бради и кралскосини ризи върху широки бели панталони помагаха на дамите при слизането, докато малките момиченца, вероятно дъщерите на наложниците на суверенния принц, окачаха гирлянди от цветя около шиите им като поздрав. Един от младежите беше с цяла глава по-висок от останалите. От сребърния шев по яката му заключих, че вероятно заема високо положение в двора, може би приближен на самия принц. Косата му беше много къса, а очите му — необичайно тъмни. Когато каретата ни спря пред портата, той пристъпи напред и подаде ръката си, за да помогне на майка ни да слезе. Тя кимна гордо и прие гирлянди от цветя от момиченцата. Младият мъж й се поклони, преди отново да се обърне към каретата — към мен. Подадох му ръката си и той я пое. Ръката му беше суха и топла — и толкова нежна. Пълните му червени устни се разтегнаха в усмивка, отправена към мен.