Искан се огледа наоколо и кимна със задоволство.
— Погледни, автентично произведение на Лиау ак Тиве-чи като сватбен подарък от баща ми. — Той посочи към изрисувано пано, което висеше до леглото. — Струва пет коня в пълно бойно снаряжение. Напълних къщата със скъпоценни произведения на изкуството и изискано обзавеждане. Вече наистина е дом, достоен за сина на везира. — Той седна на ръба на леглото, премятайки крак въз крак. — Но мисля да направя някои подобрения. Например да построя стена около погребалната могила. И да поставя врата за защита на извора, с катинар. — Усмихна се. — Това е само началото. Видях великолепни неща, Кабира. Славно бъдеще. След няколко години няма да можеш да познаеш имението на баща си. Пия от водата на Анджи всяка вечер, когато е добра, и при всяко пълнолуние зървам виденията й. С всяка следваща луна всичко ми става по-ясно. Необходимо е само да дам лек тласък и да пипна тук-там, и блестящото ми бъдеше все повече ще се приближава. — Понижи глас. — Но пиенето от тъмната й вода, от нейното оаки, е нещо съвсем различно. Силата, която те изпълва! Власт над живота и смъртта. Знаеш го, Кабира. Все пак ти я опита. Тъмната вода на Анджи е оръжието, с което ще изградя бъдещето си, малка птичке. — Той се усмихна съжалително и наклони глава на една страна. — Въпреки че ти никога повече няма да я опиташ, мила жено. А сега е време наистина да станеш моя жена.
Той ме беше обладавал много пъти преди брачната ни нощ, но този път беше различно. Този път му доставяше удоволствие да ме унижава, да ми причинява болка. Не бързаше. На сутринта, когато роднините му от женски пол дойдоха да проверят чаршафите за кървавите петна, които трябваше да докажат непорочността ми, наистина видяха прясна червена кръв. Но тя беше дошла от няколко места по тялото ми.
Той ми забрани да излизам навън. Забрани ми да разговарям с друг, освен с него и Лехан, а Лехан вече не искаше да говори с мен. Не ми беше позволено да се обръщам към слугите и нямах какво да кажа на Искан. Затова гласът ми постепенно закърня и аз се умълчах. В заобикалящата ме тишина можех да чуя врявата на работниците, които строяха стената около хълма и вратата пред Анджи. Когато строежът приключи, той ми показа ключа и се засмя.
— Сега тя наистина е изцяло моя! Дори и самият суверенен принц не би могъл да се докопа до тайните й. Тя е като красива жена, която се отдава на един-единствен мъж, нейния любовник. Аз съм единственият, когото тя желае. Показва ми доброволно всяка гънка на тайните си.
Той ме обладаваше всяка вечер.
— Синове, Кабира — каза една вечер, докато изтриваше кръвта ми от ръцете си. — Влиянието на един мъж може да се измери и прецени по синовете му. Никой друг не е толкова лоялен. Никой друг не може да действа от негово име. На съюзите, сключени чрез брака на дъщерите, не може да им се вярва безрезервно. Ще те обладавам отново и отново, докато не посея син в утробата ти.
Престанах да мисля, да се надявам, да се съпротивлявам. Не знам колко време беше минало — вече не се занимавах с броенето на дните и нощите. Престанах да се грижа за хигиената и външния си вид, но нищо не го отблъскваше от леглото ми. Изпитвах известно удовлетворение, като виждах отвращението, изписано на лицето му, докато ме насилваше. Вечната му усмивка беше изчезнала. Но все пак не преставаше да идва в спалнята ми. Изключителната му самоувереност беше заменена от яростно упорство. С всяко идване на лунната ми кръв опасният му гняв нарастваше.
— Нямам сили за втора жена — изрева една вечер. — Мислиш ли, че това ми доставя удоволствие? Трябва да имам син, проклета жено, но ти сякаш си безплодна пустиня!
Най-сетне забременях. Бях млада и тялото не се подчиняваше на волята ми. Той веднага попита Анджи за пола на бебето. Беше момиче.