Той се облегна лениво на страничния стълбец на леглото и сключи ръце зад главата си. Светлината от лампата трепкаше върху лъскавата му коса и лакираните му копчета. Той беше самото въплъщение на безгрижен млад мъж, свикнал да получава всичко, което пожелае.
— Когато стана везир, ще започне истинската ми работа. Ще бъда най-могъщият мъж в цял Каренокой. По-могъщ, отколкото някой би могъл да си представи. По-велик от самия суверенен принц.
Едва тогава забеляза ръцете ми, притиснати върху корема ми, и отбранителната ми поза. Той изкриви лицето си от отвращение.
— Не се ласкай. Защо бих се омърсил с теб сега, когато вече си изпълнила задачата, която се изискваше от теб?
Скочи от леглото и с тежки крачки излезе от стаята — толкова бързо, колкото беше влязъл. След себе си остава лампата и миризмата на кожа и вино. Веднага изгасих лампата. Дори не исках да видя мястото, където беше седял на леглото: отпечатъка от тялото му, намачканите завивки. Строполих се върху купчината от възглавници и бясното туптене на сърцето ми постепенно утихна. Вече не ме беше грижа какво правеше той, както и дали ще живея, или ще умра. Но все още се страхувах от него. Нещо повече — малка частица от мен се срамуваше. Срамуваше се, че сега ТОЙ ме гледаше с отвращение, той, чийто поглед преди ме караше да се чувствам като най-красивата жена в цялата страна.
През отворения прозорец можех да чуя цвиленето на конете в конюшнята. Жабите крякаха в кадифената вечер. Цвърчене на щурец. Оставих звуците на нощта да ме галят и успокояват.
Тогава чух друг звук, който разпознах твърде лесно. Той го издаваше. Идваше от съседната стая. Спалнята на Лехан. Надигнах се, за да чуя по-добре, и ето го отново — дълбок стон, изпълнен с похот. Той я обладаваше! Сестра ми, той я изнасилваше, не можеше да е истина, не трябваше да е истина. Трябваше да сторя нещо, да я спася! Огледах се наоколо за оръжие, но не намерих нищо и се втурнах в коридора с празни ръце и натежала от детето в утробата ми. Все трябваше да има нещо, което да мога да направя! Най-малкото можех да изкрещя, да повикам слугите. Беше оаки да спиш с балдъзата си — смяташе се за кръвосмешение.
Пред вратата на Лехан чух друг звук. Скимтене. Тежко дишане. Звуци, издавани от нея. Но не на съпротива или страх, а на похотливост и страст. Звуци, които никога не изтръгваше от мен. Тя се наслаждаваше на този акт. Тя го желаеше.
Притиснах юмрук до устата си, за да потисна вика, който се надигаше вътре в мен. Бавно се отдръпнах към собствената си врата, но през цялото време в ушите ми звънтяха стоновете на наслада, които излизаха от Лехан.
След това почти всяка вечер чувах Лехан и Искан. Дори през нощта, когато се мъчех да родя първия си син. Сякаш се опитваха да заглушат писъците ми със стоновете си. Чак на сутринта, след дълги часове на агония, Искан най-после повика доулата. Мъчението ми продължи до следващата вечер. В мига, в който Корин най-сетне лежеше на гърдите ми, въпреки изтощението си усетих първите семенца на щастието. Той беше изцяло и напълно мой, това красиво малко момче с дълги и тъмни мигли и малко челце, набръчкано решително. Въпреки дългото и мъчително раждане той беше силен и здрав. Нежните му малки ръчички, очичките му…
Не. Не искам да пиша повече за това.
Искан ми позволила задържа Корин за десет дни. Десет кратки дни, през които можех да го държа, да го кърмя, да вдишвам аромата му и да бъда негова майка, да бъда целият му свят. На десетия ден Искан повика майка си и дойката си, които се преместиха в къщата ни, за да се грижат за Корин. Искан лично изтръгна момчето от обятията ми, но не искам да пиша повече и за това. Никога няма да забравя първата ми истинска среща с майката на Искан, Изани: как притискаше сина ми до гърдите си, сякаш й принадлежеше, сякаш беше излязъл от собственото й тяло, и колко гордо заяви на сина си, че ще възпита внука си да бъде същият като баща си. Дори не благоволи да ме погледне.
Няколко дни след като ми бяха отнели Корин, Лехан ме посети — тя беше единствената, която го направи. Аз не напусках спалнята си. Искан беше заключил вратата след Изани, когато тя взе сина ми. Прислужниците влизаха, изпразваха нощното ми гърне и ми носеха храна, която не докосвах. Сестра ми застана на прага и ме гледа продължително. Аз се бях свила срещу стената, където прекарвах повечето време. Леглото беше мястото, където бях родила Кории. Не можех отново да легна в него. Не си давах ясна сметка за присъствието на Лехан, докато тя не проговори.