И сякаш прочитайки мислите ми, господарят ми махна с презрителен жест към цялата тази пошлост. Той ми обясни, че новият дворец ще бъде съвсем различен. Величествен. Изпратил е цял флот от търговци да съберат дървесина от Терасу, островното царство на юг, чиято по-голяма част е заета от необятна джунгла, и армия от работници в мраморните кариери на север. Най-добрите архитекти, каменоделци и дърводелци на Ареко вече работят по този строеж.
— Моят дворец ще бъде центърът на света — каза той и сключи ръце зад главата си.
Реших, че се шегува. Светът има само един център: бездънното Семайско море, пъпа на света, който е бил свързан чрез пъпна връв с тялото на Богинята, преди тя да роди земята в потоп от кръв и солена вода. Мислех, че няма човек, който да не знае това. Исках да го поправя, но новата Гарай ме накара да замълча. Леко прокарах пръсти по белезите от вътрешната страна на китката ми и не казах нищо.
— Още три години до завършването му. Въпреки че се надявам още преди това да мога да преместя целия владетелски двор там.
— Целият двор ли, господарю?
— Да, моя красива дивачке. — Той се усмихна доволно. — Здравето на суверенния принц се влошава. Давам му подсилващо питие от много специален извор, намиращ се в Охадин. Помага му… от време на време. — Изкикоти се, сякаш се забавляваше от тайна, позната само на него. — Но му обясних, че ще му е от огромна полза да живее по-близо до извора. Разбира се, мнозина ще получат достъп до силите на извора, но обясних на принца, че това е привилегия само на монарха. — Обърна се на една страна, за да е с лице към мен. Бледата светлина караше кожата му да трепти. Той не е мускулест като мъжете от клана ни. По-скоро е силен и гладък като кавол, голямата котка, която обитава планините около пустинята Мейрем. Протегна ръка и погали гърдите ми.
— Мнозина ми завиждат. Така е, откакто съм се родил. Майка ми знаеше от самото начало, че съм специален — избран. Предопределен за велики неща. И сега доказвам, че е била права. Тя вижда същото в синовете ми Корин и Енон. Разширявам владенията си, които те ще ми помогнат да управлявам. Корин е само на четири години, но вече се е научил да язди, да стреля с лък и владее до съвършенство калиграфията.
— Господарят има ли дъщери?
Рядко задавам въпроси. И бездруго господарят ми обича да говори. Но бях любопитна. Съпругата му има лицето и тялото на жена, която е раждала много пъти.
— Дъщери! За какво са ми? Единственото, което правят, е да носят разходи — напразно харчене на пари за образованието и зестрата им. Не, аз ще имам само синове. Много. Видях го.
Новата Гарай ми забрани да говоря. Тя преглътна всички думи, които се надигаха в устата ми.
За известно време той се унесе в мислите си, като ръката му продължаваше да гали гърдите ми.
— Суверенният принц също признава интелигентността на плановете ми. Той ми даде достъп до запасите си от злато, но парите вече започват да намаляват. Мислех го за по-богат човек. Но разбира се, има начини запасите да се попълнят. Повишаване на данъците. Война и военна плячка. И ще се погрижа съседните градове да разберат, че е в техен интерес да подкрепят финансово Ареко. Иначе… — Той се прозя. — Все още не съм решил кой е най-добрият път на действие. Но когато настъпи правилният момент, славата на двореца в Охадин ще се разнесе из всички познати земи. — Надигна се. — Ела при мен. Само още веднъж и ще поспя преди пътуването си.
Лежах неподвижно и издавах звуците, които му харесват, и въпреки че вторият път винаги трае по-дълго, той скоро се търкулна настрани и веднага заспа. Лежах неподвижно, докато той не захърка дълбоко, после станах тихо и се промъкнах през коридора към стаята си. На господаря ми не му се нрави да ме заварва в леглото си, когато се събуди. Сега седя и пиша това на светлината на лампата, защото имам нужда да излея всичко онова, което новата Гарай ме възпря да кажа. Дъщерите имат толкова висока стойност! За майка ми и четирите й дъщери бяха безценни. Тя знаеше, че всяка от нас е благословия. Майка казваше, че някога, много отдавна, имало много лечителки и че целият свят следвал пътищата, по които вървял скитащият народ. Че всички знаели, че земята е родена от утробата на Богинята. Но сега ние, които знаем истината, сме подложени на постоянно преследване. Въпреки че имаме познание, билки и лекове, които могат да помогнат на хората, трябва да пазим в тайна вярата и ритуалите си.