Но майка ме запозна с поверията ни. Вече ми беше споделила най-дълбоките тайни на познанието ни, преди да ме похитят и продадат. Беше разкрила тези свещени тайни на мен и на сестрите ми. Чудя се къде ли са сега. Чудя се дали ще ги видя отново в този живот. Не вярвам, че ще ми се удаде такава възможност. Въпреки че може би и те си мислят същото за мен точно в този миг, точно тази вечер.
Докато господарят ми беше в Охадин, дойде време съпругата му да роди. Чух писъците и суматохата. Отвън много прислужници тичаха нагоре-надолу по коридора. Позволено ми е да излизам от стаята си и да се разхождам из резиденцията, където са покоите на съпругата на господаря ми и на другите жени от домакинството на суверенния принц. Господарят ми също има собствени стаи тук, но от резиденцията до тях се стига само през тайния проход, тръгващ от моята стая. Мисля, че другите мъже също имат подобен свързващ коридор със стаите на съпругите и наложниците. А многото пазачи се грижат никой да не влезе в погрешната стая. Господарят ми каза, че това е объркващо и небрежно разпределение и в новия дворец ще бъде напълно различно. Рядко напускам стаята си, защото всичко ми изглежда едно и също.
След един твърде продължителен вой от покоите на съпругата отворих вратата си и надзърнах. Една прислужница мина забързано покрай мен, носейки поднос с кана и чаша. Промуших се навън и пазачът ме пусна да вляза при съпругата. Преддверието беше пълно с хора. Няколко старици, облечени в бяло, бяха насядали наоколо, кадейки тамян и мънкайки молитви. Те се прекланят на духовете на мъртвите и не знаят нищо за Богинята. Младите съпруги на високопоставени придворни седяха на копринени възглавнички и си приказваха тихо, но всеки път, щом от стаята се разнесеше писък, те пребледняваха и се затрудняваха да се върнат към разговора си. Забързаните прислужници влизаха и излизаха от стаята, носейки най-различни предмети, от които не виждах никаква полза. Никой не ме спря, затова влязох при съпругата. В спалнята й беше топло и също гореше тамян. Помирисах въздуха и изкарах езика си, за да опитам пушека. Общо взето, беше безполезен и по никакъв начин нямаше да намали мъките й, но долових и аулиум. Добре, това щеше да й донесе поне малко облекчение. И тук бяха насядали печални стари дами, които мънкаха под нос някакви молитви. Съпругата, бяла като сняг и покрита с пот, лежеше на голямо легло. Високо, костеливо слугинче в сив елек придържаше студен компрес до челото й. Още една контракция разтресе тялото на родилката и тя изрева безгласно с широко отворена уста. Дългата й тъмна коса лежеше разбъркано върху възглавниците, а очите й бяха хлътнали. Очевидно никой не й помагаше да изроди бебето, освен чрез молитви и студени компреси. Приближих се до леглото, отметнах завивките й и бързо огледах съпругата. Тя впи свиреп поглед в мен, но в същия миг отново я завладя непреодолима болка, която й отне гласа. Контракциите й бяха зачестили, но можех да видя, че все още не е много отворена. Изглежда, че детето беше в правилната позиция.
— Кога започнаха родилните й мъки? — попитах слугинята.
— Снощи — отвърна тя. Изглеждаше спокойна и сръчна. Може би щеше да ми помогне.
— Изкарай всички тези жени оттук — казах й. — Двете с теб ще се заемем с раждането, но не искам никой друг в стаята.
Тя ме погледна в очите и кимна. Изтичах обратно в стаята си и се разтършувах из запасите си. Бях събрала и изсушила голямо разнообразие от растения от градината на суверенния принц. Дори не крия действията си. Никой от слугите не стъпва в стаята ми. Идеалният лек би бил гамово листо, но то не расте толкова на юг. В градината на принца се отглеждат предимно декоративни растения, затова дори не бях успяла да събера боровинки. Но бао, което тук се използва за подправка, ако се приема в по-големи количества, всъщност има болкоуспокояващо действие. Имах и хилядолетен корен. Това трябваше да стигне. Бързо се върнах с вързопите си и заварих в преддверието още повече жени, облечени в бяло. Щом ги подминах тичешком, те устремиха към мен злобни погледи и започнаха да мърморят още по-усърдно молитвите си. Майка ми винаги казваше, че има време за молитви и време за действия. Сега беше време за действия. След това щях да имам възможност да благодаря на Богинята.