Когато влязох в стаята, слугинята стоеше до вратата, а съпругата лежеше в леглото и пъшкаше. Имаше още една жена — Изани, майката на господаря ми, със сива коса, в която дрънчаха сребърни верижки, и елек, обсипан с толкова много перли и скъпоценни камъни, че едва можеше да повдигне ръце. Лицето й беше потъмняло от гняв.
— Ти! Робиньо! Нямаш право да раздаваш заповеди!
Новата Гарай падна на колене и допря чело до пода. Знаех, че тази жена заема по-висок ранг от съпругата. Тя имаше последната дума за всичко.
— Прости ми, почитаема майко на моя господар. Там, откъдето идвам, е работа на робите да израждат бебета. Нека червеите изядат очите ми заради провинението ми.
— Изправи се.
Подчиних се на заповедта и се престорих, че не съм забелязала вопъла на съпругата при поредната контракция.
— Господарке, поне ми позволи да се погрижа за мръсната работа, за да не изцапаш дрехите си с кръв.
Изани погледна към съпругата. Виждах, че би предпочела да си тръгне, но не искаше да изглежда така, сякаш аз съм взела решението.
— Махни тази робиня оттук — просъска съпругата, като по този начин помогна на Изани да преодолее колебанието си.
— Робиньо, нито за миг не се отделяй от Кабира. Веднага щом детето се роди, искам да ми го донесеш. Ако е здраво момченце.
— Да, господарке.
И Изани излезе от стаята.
— Тръгна ли си? — успя да промълви съпругата между две контракции.
— Да — отвърна слугинята и после се обърна към мен. — Имаш ли нужда от още нещо?
Погледнах към нея и осъзнах, че въпреки височината си тя все още беше дете. Не беше на повече от тринайсет години. Но изглеждаше спокойна и уравновесена, сякаш случващото се не я плашеше.
— Как се казваш? — попитах я.
— Естеги.
— Естеги, имам нужда от гореща вода и съд за пиене. И спокойствие и тишина. Това бебе иска да излезе навън, но ще има нужда от малко помощ.
Естеги кимна и бързо излезе от стаята. Приближих се до леглото. Съпругата беше изцъклила очи и дишаше тежко и неравно. Приведох се и я погледнах в очите.
— Знам, че не изпитваш топли чувства към мен. Не знаеш нищо за мен, така че не мога да искам да ми се довериш. Но в момента до теб няма никой друг, който да разбира от тези неща. А аз имам необходимия опит. Изродила съм много бебета в клана ми. В пустинята Мейрем. — Изричаното на това име ми причини болка. Откакто бях станала робиня, не бях споменавала на глас нито едно от родните названия. Само ако тогава държах копието си! Прехапах езика си, за да спра всички останали имена да се изсипят навън. Имената на сестрите ми, на майка ми, на всички от клана ми, на всички от останалите скитащи кланове.
Погледът й се изостри и тя недоверчиво сбърчи чело.
— Невинаги съм била робиня. Искаш ли помощта ми? — Плюх на дланта си и протегнах ръка. Нова контракция я накара да присвие очи от болка и да изпищи. Аз изчаках с протегната ръка. Контракцията премина, но тя не отвори очи. Внезапно извади едната си ръка изпод завивката, близна я и ми я подаде. Задържах я в своята.
— Добре. Най-напред трябва да се надигнеш.
Не й бяха останали сили, за да протестира. Когато я изправих, Естеги влезе в стаята, носейки в ръце кана с гореща вода и няколко купи. Казах й да ги остави на една маса и й заръчах да подкрепя съпругата, докато набързо примесих голямо количество бао и щипка хилядолетен корен в една от купите и я напълних с вода.
— Сега трябва да повървиш — казах и застанах до съпругата. — Облегни се на мен и Естеги. Когато отварата ми престои малко, изпий я и ще ти помогне.
— Отрова — изпъшка тя. Аз изсумтях.
— Защо да те тровя? Ако искаш, ще отпия първа.
Но впоследствие много пъти съм се чудела какво е искала да каже всъщност. Може би не е било обвинение, а молба.
Щом изправих съпругата на крака и успокоих дишането й с билковата си отвара, раждането протече много по-бързо. Привечер положих добре оформено бебе на гърдите й. Тя го гледа дълго време. После се извърна.
— Доведи дойката — бяха единствените й думи. Никога досега не се бях сблъсквала с подобна студенина у току-що родила майка. Когато не реагирах, тя се обърна към мен и ме погледна с изкривено от болка лице. Дори и в най-тежките моменти по време на родилните й мъки не бях зървала такава агония.