Новата Гарай предава всичко, което считах за свято и важно. Тя е незначителна, безполезна, лишена от цел и призвание. Тя доставя удоволствие на господаря си, прекланя глава, избягва погледите на пазачите. Мразя я.
Но тя е полезна за едно-единствено нещо. Знае как да ме опази жива.
За да запълвам времето си, започнах да събирам растения. Откъсвам лечебни билки от градината и ги изсушавам за в бъдеще, но се захванах да отглеждам и собствени билки. Питам Кабира как се наричат различните растения, които могат да се намерят тук, и записвам имената им с най-хубавия си почерк. Писането ми се подобри доста, откакто започнах да водя тайните си бележки. Това ме успокоява и уплътнява времето ми, дава ми някакво занимание. Скицирах растенията и след това ги притисках. Показах някои от страниците на господаря ми и той се усмихна снизходително. Но след няколко дни Естеги, кльощавото слугинче, донесе подаръци в стаята ми. Тя ги положи внимателно върху леглото ми. Листове хартия от най-високо качество. Три различни цвята мастило, няколко пера за писане, четки и бои.
— Всичко това от господаря ми ли е? — попитах. — Въпреки че от кой друг би могло да бъде?
Естеги кимна.
— Умееш ли да рисуваш?
— Упражнявам се. Най-вече цветя и растения — отвърнах, докосвайки хартията.
Тя понечи да излезе от стаята, но се спря при вратата. Поколеба се за миг.
— Какво има?
— По-късно мога ли… да заема някои от рисунките?
— За какво? — сбърчих чело от почуда.
— За бродерия — прошепна засрамено. — Искам да се науча да бродирам наистина хубави цветя, но е трудно. Рисунките биха могли да помогнат.
Оставих хартията.
— Можеш да го правиш тук, в стаята ми. Не искам да вземаш рисунките.
Естеги кимна, едновременно изненадана и благодарна, и затвори вратата след себе си.
Сега пиша по-малко. Вместо това събирам цветя, притискам ги и рисувам. Естеги седи в един ъгъл, със завършена рисунка на цвете пред себе си, и бродира с копринен конец върху тънък плат. Мисля, че прави тези бродерии за съпругата. Понякога Кабира идва и ни наблюдава със студения си и надменен поглед. Откакто изродих бебето й, тя ме посещава често. Когато влиза в стаята ми, новата Гарай се държи възможно най-смирено, предлага й най-удобните възглавнички за седене, поръчва на Естеги да донесе студен зелен чай. Обикновено Кабира отхвърля нашите грижи и просто сяда. Често минава доста време, преди да продума. Отново започвам да рисувам, а Естеги хваща иглата и конеца. От градината можем да чуем чуруликане на птички, а от двореца се разнасят гласове и стъпки. Никога не заговарям първа съпругата. Новата Гарай си знае мястото.
След известно време тя проговаря. Задава въпроси за работата ми или ми казва нещо за растението, с което се занимавам. Тогава мога и аз да я питам разни неща. За името или възможното приложение на растението. Но има много растения, които са й непознати. В такива случаи тя се обръща рязко към Естеги и я пита дали скоро ще завърши бродерията си.
Вчера, докато работехме, тя дойде в стаята ми с пълни ръце.
— Не е уместно една наложница да бъде тъй невежа — каза и постави няколко свитъка на масата. Естеги бързо запали една лампа и донесе възглавничка за седене, за да й бъде по-удобно на Кабира. Тя позволи на слугинята да се суети около нея. След това седна и впи осъдителния си поглед в мен.
— Трябва да се запознаеш с великите поети. И с историята на Ареко. Везирът очаква само най-доброто от домакинството си.
Мисля, че господарят ми е по-заинтересован от другите ми атрибути и би предпочел да слуша собствения си глас пред моя. Но си замълчах, както ме беше научила новата Гарай.
— Можеш да рисуваш, докато слушаш — каза съпругата благосклонно и започна да чете.
Тя има приятен глас, а аз обичам поезията, но никога досега не бях чувала нещо подобно. Историята ме отегчава, защото тези теми и личности не означават нищо за мен. Владетели, могъщи мъже, войни и военни походи, завладени и загубени територии. Нищо за наистина значимото: самата земя. Жизнената й сила. Съществуването на хора, които се намират в хармония с жизнената сила. Въпреки това запечатах в паметта си рецитираното от нея и след като свърши, оставих четката и започнах да преразказвам на Естеги и Кабира най-важните части от историческите свитъци и поетичните стихове. Те изглеждаха впечатлени, дори съпругата не успя да го скрие. За мен не беше нищо забележително. Майка беше обучила всичките си дъщери по този начин: разказвайки по памет и след това карайки ни да й преразказваме всичко, което бяхме чули от нея. Не беше необходимо да е дума по дума, стига да е вярно. Осъзнах, че съм загубила някои от уменията си. Паметта ми не беше толкова остра и способна да попива ново знание. Реших да положа усилия, за да подобря възможностите си. Не заради някой друг, а заради самата мен.