Така се нижат дните и нощите ни. През повечето време Естеги ни обслужва. Тя е бърза, тиха и притежава уникалното умение да предусеща желанията на Кабира, преди самата тя да ги е осъзнала. Слънчевите лъчи се плъзгат по пода и показват постепенното изнизване на деня. Смрачава се, Естеги запалва лампите ни. Свирачите на цина биват отпратени. Нощните птици подхващат своята песен, най-напред колебливо, след това все по-силно и уверено. Аз говоря малко. Кабира говори, разказва за разни неща. Безсмислени неща: изкуство, поезия. Нарича някои хора „великите учители“. Аз слушам и се опитвам да проумея. Но не мога. Как биха могли думите да опишат истината? Всичко, което изписвам на хартия, вехне и умира. Дори и да напиша поема за гущер в пустинята, как бих могла да уловя действителността на гущера? И какво би могла да ни каже поемата за слънцето, за прохладата на нощта?
Нищо.
При все това Кабира говори. А аз слушам. И слънцето се скрива и идва нощта, сетне отново се зазорява. И единственото, което правим, е да чакаме.
Напоследък господарят ми непрестанно пътува. Той надзирава строежа на двореца в Охадин и обикаля из областите, за да закупи дървесен материал, мрамор и камък. Обсебен е от строежа по начин, който ми е трудно да разбера. От време на време, когато се завръща от Охадин, ми изглежда някак променен. Тогава в него усещам мрак, който прикрива огромна сила. Различен е начинът, по който ме обладава. Начинът, по който ме гледа. Погледът му докосва нещо вътре в мен, частица от същността ми, която не искам да споделям. Сякаш може да съзре старата Гарай, но тя не го плаши. Може да види и новата Гарай, както и тази, която предстои да се появи. След като прекарам известно време с него, се чувствам напълно разголена и обезоръжена. Искам да се скрия, но няма как да избягам от погледа му. В тези моменти ми се иска да призова старата Гарай. Тя беше силна. Тя беше безстрашна. Силата на самата земя бушуваше във вените й; тя беше говорила с дървото Сануел, стъпалата й познаваха всеки камък на пустинята Мейрем, ръцете й знаеха как да създават и оформят. Белезите й бяха свидетели…
Моите белези. Те избледняха. Току-що се опитах да ги преброя, но не успях да ги намеря.
Мина много време. Години. Не съм писала, защото нямаше нищо за писане.
Скоро дворецът в Охадин ще бъде завършен. Строежът продължи осем години.
Един ден господарят ми ме посети. След като ме облада, застана до прозореца и се загледа в първите товарни коли, тръгващи от Ареко към Охадин. Протегна се. Тялото му е все тъй гладко и стегнато, както преди няколко години, когато го зърнах за пръв път. Времето почти не е докоснало външния му вид. Същото не може да се каже за мен. Нямам възможност да се движа така, както бих искала. Ям твърде много сладкиши, охладени плодове, полети с мед, и опържена веджа, оваляна в захар. Коремът ми се изду, а бузите ми се закръглиха.
Господарят ми потърка ръце в бедрата си от задоволство.
— Най-после! Колко усилия положих за този момент! Ще преместя там суверенния принц и двора му в края на тази луна, за да съвпадне с новата луна. Тогава ще се озове на моя територия. А нахалните му синове ще останат в Ареко. Те не разбират, че сами се хвърлят в ръцете ми.
— Какво искаш да кажеш, господарю? — Знам, че той обича да му задавам въпроси.
— Когато не са близо до баща си, нямат влияние върху него. А когато той не ги вижда, за мен е по-лесно да ги изпращам на мисии, които изглеждат важни, но чиято единствена цел е да ги отдалеча, за да не МИ се пречкат. Тогава само и единствено аз ще мога да направлявам суверенния принц така, както ми се иска. Всяко негово решение, малко и голямо, всъщност ще идва от мен. Ще започна с изпращането на първородния му син да се сражава в битката срещу Херак. Вече три последователни години те отказват да изплатят данъка си към нас. Ще трябва да се преклонят пред мощта на Охадин и Ареко. И тази мощ, моя малка дивачке, сега е моя. Целият Каренокой ще коленичи пред суверенния принц и пред мен.
Той се обърна към мен. Аз лежах гола върху животинската кожа, постлана на леглото му, и докато ме гледаше, той сбърчи нос.
— Надебеляла си. И вече не си толкова млада.