Още днес, първия ни ден тук, господарят ми изведе майка си, съпругата си и мен на разходка из градината. Естествено, Изани беше придружавана от три слугини, носещи чадъри, възглавнички и кошница със студени напитки. Кабира взе Естеги, за да може да огледа наоколо, но й даде да носи чадър, за да не се оплаква Изани, че една от слугините безделничи. Следваха ни двама пазачи с извити саби. Беше очевидно, че господарят ми иска да се изфука с творението си. Да се изкъпе във възхищението и благоговението ни. И има за какво.
Градината е изключителна. Господарят ни обясни, че бил положил неимоверни усилия, за да завърши градината, преди да доведе тук суверенния принц, така че тя била готова, преди да се издигнат сградите на самия дворец. Искал да смае принца с невиждания разкош, за да го убеди да се премести тук доброволно и да похарчи злато за изграждането на собствен дворец. На запад се извисяват трите сгради, предназначени за домакинството на господаря ми: Къщата на усамотението, където се намират личните му покои, банята и библиотеката му; Къщата на властта, където работи, дава аудиенции и се среща с други могъщи мъже; и Къщата на красотата, където ние, жените, включително майка му и слугините, живеем заедно. Кухнята също е разположена тук. През градината, от северозапад към югоизток, минава изкуствен поток с малки водопадчета и мостове. На изток, като огледално отражение на къщите, построени ОТ господаря ми, се издигат други три къщи, принадлежащи на суверенния принц. Но предстоят да бъдат построени още сгради, тъй като владетелят трябва да разполага с по-голям разкош от везира.
— Всичко е построено само от най-доброто, което Каренокой може да предостави — каза господарят ми, докато стояхме пред двореца на принца, с Изани от едната му страна и съпругата му от другата. Аз бях застанала няколко крачки зад тях, с почтително наведена глава. Беше рано сутринта, но вече можеха да се чуят звуци от всички къщи; много неща трябваше да се организират, все пак цялото домакинство се беше нанесло и всички принадлежности трябваше да се подредят. Покъщнината и слугите бяха изпратени предварително и сега стопаните можеха да се нанесат. — Сдобих се с екзотични дървета от голям остров на юг — продължи господарят ми. — Терасу, така се казва островът. Виждате ли колоните? Колко са черни? Това е необичайно твърдо дърво, което не расте по нашите земи. Няма нужда от боядисване или обработка и е почти толкова трудно за оформяне, колкото е и камъкът, — Той се подхилна неприятно. — Това не е единственото екзотично нещо, което донесох със себе си. Ще видите.
Къщите, съставляващи двореца, са двуетажни и са издигнати върху платформа, за да не могат да се видят от земята. Платформата е покрита с яркоцветни плочки, украсени с изображения на цветя и листа, които изглеждат толкова истински, че биха могли да си съперничат с великолепната градина. Позлатеният таван блестеше на ярката утринна светлина и Изани вдигна окичената си с пръстени ръка, за да прикрие очите си. Господарят ми забеляза този жест и се усмихна.
— Блясъкът е умишлено търсен ефект, за да накара всички извън тези стени да се преклонят пред подобно невиждано великолепие. Никой не трябва да се съмнява къде се е съсредоточила цялата власт в Каренокой. Никой от онези незначителни местни управници не може да съперничи на този разкош. Скоро всички те ще коленичат, не, ще пълзят по корем пред силата на Охадин. Моята сила.
— Сине, наистина си създал нещо невероятно — каза Изани и гордо потупа сина си по рамото. — Не си ли съгласна, Кабира?
Когато се обърна към снаха си, в гласа й веднага се усети студена острота.
— Няма друго подобно великолепие във всички познати земи — отвърна Кабира. Гласът й беше безизразен, формален.
— Не можеш да разпознаеш старото имение на баща си, нали? — Изани прониза с поглед съпругата на сина си.
— Не, не е останало нищо от него, чи. Всичко е много по-бляскаво и прекрасно.
Усетих тъгата, която криеше зад думите си, но господарят ми беше глух за нея. Или не го беше грижа.
Продължихме да се разхождаме под цъфтящите плодови дръвчета. Птици с лъскави червени и сини пера чуруликаха в огромна клетка.
— Тук събрах най-различни пойни птици — каза господарят ми, посочвайки клетката. — Много от тях могат да летят свободно из градината, други държа в клетката. Съпругата на принца и дъщерите й много обичат птиците. Вече наехме млади момчета с прашки и лъкове, които да патрулират из градината и да обстрелват хищните птици. Освен това извън стените на двореца вече кипи активна търговия със семена и насекоми. Храна за птиците.