Градината беше пълна с работници, които бяха заети с поливане, подрязване и разчистване. Всичко беше идеално, а наоколо не можеше да се види дори едно листенце, което да не е на мястото си. Тук не се допуска нищо мъртво или грозно.
— Може ли да ни покажеш билковата градина, че? — попита Кабира, обръщайки се към съпруга си с най-почтителния си тон.
Изани изсумтя, но господарят кимна.
— Разбира се, чо.
С преувеличен жест той хвана жена си с едната си ръка и майка си с другата, след което ги придружи по пътека, лъкатушеща се между благоуханни храсти, окичени с бледорозови цветчета. Щом се допираха до клоните, венчелистчетата се разхвърчаваха около тях и в крайна сметка биваха стъпкани под сандала ми, докато ги следвах забързано. Прекосихме потока по един сводест мост с богато украсени парапети. Златисти рибки подскачаха в бистрата вода. Господарят ми посочи към едно езерце, в което се вливаше потокът. Множество върби се привеждаха към гладката повърхност на водата, а няколко водни лилии се подаваха като скъпоценни камъни върху тъмно огледало.
— Сложих шарани във водата, за да могат синовете ми да ловят риба. Има няколко малки лодки, които могат да се държат прохладни през горещите летни дни. Тук ще се провеждат концерти за жените на принца — ето там, на другия бряг, може да се издигне платформа и те да седят срещу слънцето, а музиканти могат да свирят върху плаващи лодки, окичени с фенери, и да забавляват владетелския двор. Ще нарека това място Градината на вечното умиротворение.
— Великолепно, сине — кимна Изани. — Трябва да поканиш разните местни управници и техните семейства. Когато зърнат цялата тази красота, този разкош, няма да посмеят да се бунтуват и веднага ще се преклонят пред теб.
Тя не си даде сметка, че беше разкрила твърде много: все пак не трябваше ли да се преклонят пред суверенния принц, а не пред сина й? Но Искан го забеляза и се усмихна.
— И ето, съпруго, изпълних молбата ти. Заповядах да създадат розова градина, а заедно с нея, като изненада, и билкова градина.
Минахме покрай рози с най-различен цвят и най-после се озовахме пред ниска стена. Господарят ми отвори една малка порта и ни прекара през нея. Майка му се спря отвън със смръщено чело и нареди на слугините да вдигнат чадъра и да й веят с ветрилата. Естеги също застана отвън на почтително разстояние от везира. В дълги и тесни лехи, спираловидно и кръгообразно, растяха най-различни видове билки и подправки. Наведох се, докоснах листата, поех аромата им — остър, сладък, горчив, свеж. Това бяха всички лечебни растения, за които бях чувала, и много други, които досега не бях виждала или дори не знаех, че съществуват. Това е място, из което мога да обикалям ида проучвам, събирам, изсушавам, рисувам. Да се уча. Пристъпих по-навътре и видях, че много от растенията се отглеждаха при възможно най-добрите условия, но някои от тях бяха засадени на неподходящи места и се нуждаеха от повече сянка или пространство. Пръстите ме сърбяха да ги разкопая, да ги преместя и да ги засадя отново.
Обърнах се. Съпругата стоеше няколко крачки зад мен и гледаше към салвията. Господарят ми и майка му говореха разгорещено и Изани изглеждаше раздразнена. Помислих си, че сигурно причината за гнева й е, че синът й беше изпълнил желанието на Кабира. Изани не търпеше Кабира да получава и най-малкото удовлетворение.
Коленичих пред съпругата — и това го извърших аз, Гарай, а не новата, която демонстрираше уважение само като стратегия за оцеляване.
— Почитаема първа съпруго — прошепнах полугласно, за да не ме чуе господарят ми. — Благодаря ти.
— Стани, жено! — избухна съпругата, очевидно обезпокоена. Аз се изправих, но после се поклоних дълбоко.
— Благодаря ти. Направи ми голяма добрина. Знам, че сигурно ти е струвало много. — Погледнах многозначително към Изани.
— Да, да. Все пак твоите буламачи ме излекуваха от сериозната ми болест тази зима. А и Сонан каза, че кашлицата му е преминала благодарение на отварата, която си му дала. Вероятно именно това е убедило моя почитаем съпруг. Синовете му са най-великото му притежание.
Господарят ми няма дъщери. Той не посещава леглото на Кабира, а аз взех всички необходими мерки, за да не забременея. Господарят ми мисли, че съм ялова, и това не ме притеснява. Той има синовете, от които се нуждае, поне така твърди. Сега те са съответно на десет, девет и седем години. Диви, своенравни и силни. Докато пиша, мога да ги чуя как играят навън. Никога не съм говорила с тях. Не приляга на положението ми. Когато посещават майка си, аз си стоя в стаята. Те не трябва да бъдат покварени от гледката на наложницата. Не знам кой е решил така. Господарят ми или съпругата му. Може би аз самата.