След закуска изплаквах купичките и ги нареждах на рафта в основната стая. Къщата ни се състоеше от три стаи. Една за храна и събиране. Една, където спяха майка и татко, и една за нас, децата. Имахме две веранди — една на запад и една на изток. Козата ни Кора пасеше на покрива и ни осигуряваше мляко, сирене и квас. Когато имаше време, татко свиреше за нас на лютнята и мандолината, а майка пееше песни за митове, веселие и сънища. Като най-голямата, аз отговарях за малките. Но веднага щом майка се събудеше, се промъквах навън, изкачвах се по покрива и нагоре по клоните. Имах приятели, с които си играехме на най-различни интересни места, които бяхме открили, припявахме си наши собствени истории и СИ правехме играчки от празни орехови черупки и шишарки. Щом дневната горещина станеше непоносима, отивахме да плуваме в морето или каналите, пъргави като змиорки, след което се катерехме на най-високите дървесни върхове, където полъхваше най-силно бризът.
Един от приятелите ми се казваше Аурело. Имаше широко, усмихнато лице и черна коса, която връзваше високо в центъра на темето си. Състезавахме се кой от двама ни може да обиколи града по-бързо. И кой можеше да открадне някакъв плод от дървото пазар посред бял ден и в разгара на търговията. И кой се осмеляваше да скочи във водата от най-високия клон. Съревновавахме се във всичко, но когато бяхме уморени и гладни, честно си споделяхме откраднатите плодове, а ако някой по-голям ни предизвикаше, винаги се биехме заедно, като един звяр с четири яростни лапи и две хапещи усти. Чичо ми и жена му ни наричаха хвъркатите страшилища на Говели, защото се хвърляхме стремително през дърветата, сякаш летяхме.
Разбира се, понякога падахме. Имахме рани, драскотини и ожулени ребра. Един път Аурело си счупи ръката и не можеше да се катери в продължение на няколко луни. А аз си играех с другите деца, защото такава е детската жестокост. Но когато се оправи, отново станахме хвъркатите страшилища на Говели и нищо не можеше да ни раздели.
Нищо освен сънищата му.
Спомням си първия път, когато влязох в нечий чужд сън. Беше гореща лятна вечер. Всичко прилепваше към кожата ми; въздухът беше тежък и натрапчив. Лежах между горещи малки телца върху рогозката и се опитвах да заспя. Не се усещаше ни най-малък полъх, който да донесе поне някакво облекчение. Брат ми Обаре въздъхна в съня си. Внезапно почувствах, че мога да летя. Оттласнах се силно от пода и ето че се издигнах. Започнах да правя плуващи движения във въздуха и полетях. През прозореца. Реех се над къщата ни. Не след дълго се озовах над къщата на чичо, разположена малко по-нагоре по ствола на нашето дърво дом. Полетях още по-нависоко, докато под мен хората тичаха по дървесните клони и мостчетата — неразривно свързани със земята, с дърветата. Реех се във височините, сред върховете на дърветата, летях безпрепятствено между клоните, а около мен падаха листа; аз бях риба-птица. Погледнах към ръцете си, плуващи във въздуха, и видях, че не са моите ръце; бяха по-малки и с по-тъмна кожа. Беше лесно да се приземя там, където ми се искаше, и го направих сред малките деца, които бяха изпълнени с почуда и възхищение.
— Орсеола — каза майка, разтърсвайки ме леко. Погледнах към нея. Името, което изричаше, не беше моето. Цялата ми кожа пареше. Исках отново да полетя, Когато станах, имах чувството, че крайниците ми са тежки като олово. Исках да бъда свободна. Да оставя всичко зад себе си. Направих няколко крачки и скочих през прозореца.
Паднах.
Тогава се ударих тежко в земята. Лечителят трябваше да остане с нас, за да се погрижи за мен през най-лошия период. Лявата ми ръка така и не се възстанови напълно, все още не мога да я изправя докрай. Майка каза, че съм имала треска, бълнувала съм и съм имала видения, които са ме накарали да скоча през прозореца. Дълго време тя ми тъчеше успокояващи и утешителни сънища, лишени от болка, и аз спях добре. Най-вече защото знаех, че тя седи там, на стола до възглавницата ми, бдейки над мен. Никога не се бях чувствала толкова защитена. Никога майка не ми беше оказвала такова внимание. Често татко оставаше при мен, когато майка имаше някакви задължения или трябваше да приготви храна. Той ми разказваше истории, пееше и ми свиреше.
Понякога Аурело ме посещаваше. Прояви се като по-верен приятел в сравнение с мен, когато той беше на легло. Носеше ми откраднати плодове, които бяха по-вкусни от донесените от загрижените ми роднини, както и клюки и новини от града. Кожата му ухаеше на приключения, слънце и солена вода и когато беше до мен, стаята вече не ме задушаваше и можех да дишам по-леко. Един път ме попита защо съм скочила. Повторих му думите на майка си. Че съм имала треска и съм сънувала.