Но дълбоко в себе си знаех, че се дължи на нещо друго. Но не знаех на какво. Беше толкова ярко. Толкова реално. Като сън наяве.
Следващият път, когато ми се случи нещо подобно, беше по време на възстановяването ми. Една вечер седях отвън, на западната веранда. Най-голямата жега беше преминала и западните ветрове бяха студени. Бях сама — малките вече бяха заспали, майка приготвяше нова партида квас от козе мляко в основната стая, а татко беше отишъл при някого, който беше поръчал мандолина.
Повей на вятъра премина през листата и ги накара да зашумолят. Чух движенията му много преди да ме достигне. Щом се плъзна върху мен, се озовах на дървото пазар пред сергията с плодове и сладки и можех да опитам от всичко. Никой не ме спираше; всички просто се усмихваха и кимаха. Но същевременно все още седях на пейката на верандата ни и западният вятър развяваше косите ми. Устата ми беше препълнена с някакъв сладък вкус, докато не ми призля, но въпреки това продължавах да ям, като в същото време седях напълно неподвижно на пейката. Не можех да се помръдна, за малко да се задуша и в крайна сметка повърнах — направо в собствения си скут.
Майка се втурна към мен; не ми се скара. Отведе ме вътре в къщата ни, почисти ме и ми даде лютиви билки, които трябваше да втрия вътре в устата си. При все това нездравият вкус остана. Когато ме положи върху рогозката до малкото ми братче и сестриче, сестра ми Оера премлясна в съня си.
Страхувах се, че полудявам. Не разбирах какво се случва с мен. Не споделях тревогите си на никого. Не и до съня на Аурело.
Вече бях оздравяла и двамата с Аурело си играехме на едно от любимите ни дървета. Беше каора и се намираше до водата — мъничко дръвче с толкова гъста корона, че напълно можеше да те прикрие от чужди погледи. Цяла сутрин плувахме — наслаждавах се на факта, че отново имам контрол върху тялото си, — а след това ядохме миди и каорови плодове. Най-после и двамата се излегнахме върху един голям клон, сънливи и с препълнени стомаси, оставяйки вятъра да охлади горещите ни тела. Аурело ме погледна изпод гъстите си вежди.
— Докато си боледувала, си изгубила силата си. Ръцете ти вече не са силни като моите. — Той посочи. — Виж. Закръглили са се. Всички части на тялото ти са се закръглили.
Замерих го с каорова сърцевина и тя го уцели точно по средата на челото.
— Все още хвърлям по-добре от теб.
Обърнах се на другата страна и затворих очи. Звуците около мен ме успокояваха, беше топло, а на мен ми се спеше. Мислех си как скоро ще посетим баба. Нейният бял остров беше едно от любимите ми места. Сякаш усещах аромата на лулата й в ноздрите си.
В следващия момент можех да помириша уханието на затоплена от слънцето кожа. Пред мен лежеше тяло, изтегнато върху голям клон. Момичешко тяло с кръгли бедра и млади гърди. Протегнах ръка и погалих нежния й корем. Орсеола ми се усмихна. Хвана ръката ми и я притисна към гърдите си. Развълнувах се. Наведох се към едната й гърда, за да я поема в устата си.
В същия миг се принудих да се събудя, което ми костваше неимоверни усилия. Сърцето ми препускаше и аз се изправих, а около мен светът се завъртя с такава скорост, че трябваше да се хвана за ствола на дървото, за да не се сгромолясам долу. Аурело все още спеше и бях сигурна, че съм видяла неговия сън. Погледът и ръцете му бяха докоснали тялото ми. Беше изключително страшно да се видя в нечий чужд сън, през очите на някой друг. Не знаех кое е реално и кое не, всичко беше някак размазано, като мъглата, която се спускаше над Говели за няколко дни, понякога седмици, през зимата. Забих зъби в клона. Кората имаше вкус на прах. Зеленото дърво отвътре беше парливо и горчиво. Това беше действителността. Това беше истината.
Внимателно, за да не събудя Аурело, се покатерих на по-голямо дърво и оттам се върнах в града и се качих на нашето дърво дом. Майка беше вкъщи, седеше в основната стая и хранеше Оера с каша от манго. Обаре си играеше с лодката си от дървесна кора. Слънчевата светлина се процеждаше през прозореца. Стаята миришеше на кисело мляко и презрели плодове. Всичко ме караше да бъда нащрек. Всичко можеше да бъде илюзия, нечий чужд сън. Опитах се да се сетя за неща, които само Орсеола можеше да знае, като например: къде беше скрит първият й зъб, къде открадна първия си плод и кой беше последният човек, с когото се беше сбила. Но как можех да разбера дали тези спомени са истински?