— Мамо, кога започна да тъчеш сънища?
Майка облиза лъжицата, преди да я закачи на стената, и постави Оера на пода. Тя допълзя до Обаре и се опита да сграбчи лодката му.
— Тъкмо бях станала жена — отвърна майка отзивчиво и се протегна, докато гърбът й не изпука. По-голямата част от вечерта беше работила в двора на кралицата. — Бях малко по-голяма от теб. Майка ми ме изпита, както всички жени в семейството ни са били изпитвани. Накара ме да седна до леглото на спящ човек и ме попита какво виждам. — Погледна през прозореца и тогава осъзнах, че не гледа към клоните, а съзерцава някакъв отдавнашен спомен. — Видях огромен океан и малка лодка. Не можех да видя кой е в лодката. Поначало уменията ми бяха много слаби.
— Как се научи да тъчеш? — Главата ми бучеше. Не можех да се отърся от образа на онази ръка пред мен, онази чужда ръка, докосваща гърдата ми.
Майка изпухтя и се изправи.
— Знаеш каква е баба ти. Не можеше да ме научи на занаята, както майстор обучава чирака си, о, не. Трябваше да открия всичко сама. Да се науча по трудния начин. Пропилях години заради нейния метод. На теб няма да ти се наложи да минеш през същите мъки. Ако дойде твоето време, сама ще те обуча. Няма да ти се наложи да допуснеш същите грешки като мен. — За пръв път, откакто бях влязла в стаята, ме погледна внимателно. — Да не си видяла нещо?
Кимнах. Тя се вцепени и наклони глава на една страна.
— Толкова млада… Уплаши ли се?
Пак кимнах. Не смеех да срещна погледа й. Страхувах се, че би могла да прочете в очите ми какво съм видяла, онова срамно нещо. От малка ми се повтаряше, че най-лошото нещо, което би могла да извърши една тъкачка на сънища, е да влезе неканена в нечий чужд сън.
Тя се усмихна.
— Напълно разбираемо е. — Приближи се до мен и ме притисна към себе си.
Нямах време да те подготвя. И през ум не ми мина, че сънищата ще те връхлетят толкова рано. Но трябва да призная, че се радвам, че имаш дарбата. Винаги съм се надявала, че една от вас, моите момичета, ще я наследи. Сега мога да предам знанията. — Тя ме погали леко по бузата. — Ще започнем още тази вечер. Нямам работа, така че ме чакай на покрива, щом малките заспят.
Изпитах облекчение. Сега майка щеше да ме обучи. Тя щеше да ми покаже как да различавам сънищата от реалността. Не исках някой ден пак да скоча от прозореца. Или внезапно да се видя отвън, през чужди очи. Беше толкова ужасно преживяване.
Но майка и аз говорехме на различни езици, когато ставаше въпрос за сънищата. Аз не я разбирах, а тя не разбираше мен. Настани ме до възглавницата на татко, докато спеше, и ми показа как да навляза в съня му и да втъка нов елемент. Но ми беше много трудно да правя това, което ми показваше. Струваше ми се някак погрешно, неестествено. Когато го направих по своя си начин, тя побесня, удари пръстите ми и просъска:
— Проявявай уважение!
Каза го толкова силно, че татко се събуди. Тогава тя вдигна ръце.
— Ако не правиш това, което ти казвам, какъв е смисълът да те уча на каквото и да било? — сопна ми се и изхвърча през вратата.
Висящият мост изскърца под тежестта й, докато се отдалечаваше от нашето дърво дом. Но аз исках да ме обучава. Исках да ми покаже как да се вкопча в реалността и да държа надалеч чуждите сънища, но когато я попитах за това, тя изобщо не разбра въпроса ми. Винаги правех това, което ми казваше, следвах движенията й и наблюдавах с въздишка как сънищата бавно избледняват. Но майка беше доволна от мен, кимаше и поправяше някои дребни детайли. Сякаш не можеше да види това, което виждах аз. Сякаш цветовете и енергията на сънищата бяха скрити от нея. За мен сънят започва като завладяващо усещане, след това идват образите и виждам това, което човекът сънува, сякаш наистина съм там. Чувството често е толкова силно, че го нося у себе си в продължение на няколко дни. Ако е лош сън, изпълнен с ужасии, тогава обикалям безцелно, изпълнена с вледеняващ страх, и не мога да се отърся от него. Но дори и когато сънищата не са неприятни, това е тежко бреме. И беше най-тежко, когато бях дете, беззащитно срещу тревогата, копнежа и болката на сънуващите.
Карахме се все по-често. Тя искаше послушна ученичка и дъщеря. И аз исках да бъда послушна, но бях твърде отчаяна за знанията, които тя не можеше да ми даде. Обичах я с яростна страст и въпреки че правех това, което ми казваше, ставаше все по-трудно. Беше ми трудно да заспя, понеже се страхувах, че сънищата могат да ме връхлетят. Нощем започнах да се промъквам навън и да се катеря по самотни дървета в покрайнините на града, за да се отдалеча възможно най-много от сънуващите. Очите ми хлътнаха и отслабнах заради липсата на сън, не ми се ядеше. Вече не си играех с Аурело. Липсваше ми компанията му; след себе си остави такава празнота, сякаш някой беше загребал с лъжица сърцевината ми. Но не можех да се отърся от съня му. От това как ме виждаше. Въпреки че знаех, че никой не може да контролира сънищата си.