Опипах врата си — там нямаше нищо, никакви зрънца. Трябваше да се измъкна, да изляза, това не беше реално. Трябваше да продължа бягството си, преди някой друг да се събуди. Дърветата ме сграбчваха с клоните си, подобни на пръсти. Спънах се и паднах във водата, краката ми докоснаха дъното, с всички сили, повече от всякога, затърсих някаква опора, най-после се вкопчих в нещо и се откъснах от съня, преди водата да ме погълне.
Изправих се и се заклатушках навън. Повърнах над парапета на верандата. Постоях малко така и се опитах да успокоя дишането си. Утринните птици вече се бяха събудили. Скоро и другите щяха да се събудят.
Промъкнах се в стаята на родителите си. Майка спеше — беше напълно неподвижна, но между веждите й се беше образувала бръчка. Гърдите й се вдигаха и спускаха равномерно. Едната й ръка потръпваше леко в съня й.
Тя ме беше хвърлила във водата. Искаше да избяга от всички нас. Все още можех да усетя смута, който бушуваше вътре в нея.
Опитах се да си напомня, че сънят не е същото като желанието. Хората не могат да контролират сънищата си.
Все още можех да усетя отвращението, което тя беше изпитала, когато видях себе си през очите й, стоейки на онзи мост. Сигурно наистина ме презираше. За нея аз бях едно голямо разочарование. Не можех да се справя дори с най-простата задача.
Пресегнах се и овладях съня й. Беше ми по-лесно от всякога. Току-що бях излязла от него и всичките му ухания и усещания все още живееха вътре в мен. Оставих тъгата да нахлуе в съня на майка ми, прокарах цялата тъга, която чувствах, вътре в нея като гигантска приливна вълна. Тя потрепери и изстена леко. Татко въздъхна тежко в съня си. Тя трябваше да изпитва скръб, задето ме уби — мен, собствената си дъщеря. Втъках в съня й образа си — с тяло, покрито от глава до пети с глина от делтата, и с мокра коса. Очите ми пламтяха обвинително. Разтворих ръцете си към нея.
Можеш да предадеш на сънуващия чувства, видения и преживявания. Но не можеш да контролираш как ще реагира.
Майка не отвърна на обятията ми.
В гнева си аз обвих ръце около майка и ни запратих и двете долу във водата, оставяйки носът и устата й да се напълнят с вода. Щом не можеше да ме обича, щеше да се научи да се страхува от мен!
Тялото на майка се тресеше и се гърчеше на леглото.
Нейното „аз“ в съня се бореше да се освободи. Но внезапно спря да се съпротивлява.
Майка лежеше неподвижно на леглото.
Скочих и разтърсих тялото й. Беше безжизнено, студено. Извиках името й и татко се изправи, полузаспал и неразбиращ какво се случва. Разплаках се. Ударих я няколко пъти през лицето.
Едно почти недоловимо вдишване. После още едно. След това се изправи рязко в леглото с широко отворени очи. Вторачи се в мен. Дори не бих могла да си представя ужаса, който видях в онзи миг в очите й и който изпълни сърцето ми.
— Тя нахлу в съня ми — прошепна майка на татко, който беше стиснал ръцете й загрижено. — Неканена.
Татко замръзна. И двамата впиха погледи в мен. Бързо се изправих и исках да избягам. Далеч от ужасното, немислимо деяние, което бях извършила. Но майка вече се беше освестила и беше по-бърза от мен. Подскочи и ме сграбчи за китката. Здраво. Бях висока почти колкото нея, но тя беше по-силна. Не можех да се отскубна от хватката й.
Без да продумва, майка ме повлече навън. Татко ни последва, носейки малките в ръцете си. Спрях да се съпротивлявам и се оставих да бъда водена. По мостовете, един след друг, право в сърцето на града. Листата шумоляха, поклащани от лек бриз. Дървото на мостовете все още беше влажно след сякаш безкрайните дъждовни дни. Наоколо миришеше на мокро дърво и гниене, както винаги след дъждовете. Много от семействата вече се бяха събудили и проследяваха движенията ни с любопитни очи. Чувах как мостовете скърцат зад нас — там, където хората ни следваха, за да видят какво се случва.
Майка ме закара директно до дървото на кралицата. Тя се спря на голямата платформа пред дървото.
— Водя със себе си престъпник и искам кралицата да произнесе присъдата си — каза тя на висок глас.
— Какво престъпление е било извършено? — попита един от двамата пазачи, застанали пред стъпалата, които водеха към резиденцията на кралицата.
— Оскверняване на сънища — провикна се майка. Единият от пазачите веднага се завъртя и се изкачи по стъпалата.
— Помисли какво правиш — прошепна татко.
— Тя трябва да се научи — каза майка непреклонно. — Тя е растение, което се нуждае от подрязване. Дарбата й е голяма, но носи със себе си огромна отговорност. Не мога да позволя на един престъпник да ми бъде чирак.
За нея нямаше никакво значение, че съм й дъщеря. Гледаше на мен само като на непослушна ученичка, която се беше провалила.