— Анджи!
Бях чула тази дума в сънищата му. Знаех, че е дума, изпълнена със сила. Тя въплъщаваше всичките му желания и страхове.
Той спря да говори. Направи няколко крачки и застана пред нас. Отскубна ме от хватката на другия мъж, сграбчи брадичката ми и обърна лицето ми към своето.
— Говори.
Усмивката му беше изчезнала.
Затършувах отчаяно измежду няколкото думи, които знаех. Трябваше да го накарам да разбере какво можех да правя. Какво можех да му предложа.
— Сънища. Аз давам.
Поток от думи, които не разбирах напълно. Хватката на брадичката ми се усили.
— Спи. Аз давам. Сънища.
Той утихна. Погледна ме в очите. Това беше първият път, в който гледах право в очите на мъжа, който ми причиняваше всичко това. Можех само да се надявам. Да се моля. Нещо проблесна в очите му. Може би любопитство, може би алчност.
Той хвърли бърз поглед настрани, размишлявайки. Измърмори нещо на мъжа, който ме беше завързал, но не разбрах нито думичка от казаното. Той се отдалечи и изчезна сред мъжете. Избутаха ме в един ъгъл и аз седях там, напълно забравена, докато корабът продължаваше да плава, а мъжете работеха трескаво. Усещах, че преливат от облекчение и очакване. Наближавахме края на пътуването и те скоро щяха да стигнат у дома. Мислеха за жените си, които ги очакваха. Не мислеха за мен.
Слънцето се показа на небето. Аз стоях неподвижно. Наблюдавах всичко. И чаках.
Привечер можех да усетя, че доста сме наближили сушата. Корабът хвърли котва в малък залив. Вероятно искаха да акостират в пристанището през деня. Имах на разположение една вечер, за да докажа стойността си. Иначе щяха да ме удавят, преди да се съмне. Никой не искаше доказателството за това, което се беше случило на борда, да ги последва у дома.
Когато всички въжета бяха прикрепени и завързани, един мъж дойде и разхлаби възела на ръцете ми. Поведе ме през една друга врата към голяма каюта, осветена от много свещи и лампи. Усмихнатият мъж беше седнал на масата и привършваше вечерята си. Мирисът на сготвената риба припомни на стомаха ми, че през целия ден не ми бяха дали нищо за ядене. Той вдигна поглед, когато влязох. Усмихна се. Направи ми знак да се приближа.
— Ела.
Аз пристъпих несигурно, клатушкайки се. Настаних се от другата страна на масата.
Той махна с ръка, за да ми покаже, че мога да изям остатъците. Засмя се и каза нещо на пазача ми; разбрах думите „силна“ и „сита“. Може би си мислеше, че трябва да възвърна силите си. Натъпках устата си с коричките от хляба, вътрешностите на рибата и чаша вино, докато крадешком следвах движенията му из стаята. Той излезе, за да се изпикае, пак се върна и изми ръцете си в съд с вода. Пазачът му помогна да събуе ботушите си. Той се съблече, без да се срамува от голотата си. Само ми се усмихна закачливо. Като дете. Сякаш не ме обладаваше по най-унизителния начин нощ след нощ. Избърсах мазните си пръсти в покривката. Той си беше сложил нощната риза и ме погледна, сякаш ме питаше: „А сега какво?“.
Посочих леглото.
— Спи. — Той се засмя и легна. — Сън. Какво?
Първоначално не ме разбра. После повдигна вежди.
— Мога ли да избера?
Кимнах.
— Летене! — Много бързо ми обясни нещо и аз му направих знак да говори по-бавно. Той разпери ръце и обясни по-ясно. Разбрах, че любимите му сънища са тези, в които лети. Високо над всички останали. Толкова се страхувах, че ще поиска нещо, което ми е непознато или не мога да изтъка. Но летящият сън беше първото, което видях, когато силите ми се пробудиха. А и вече бях влизала в един от летящите му сънища по време на престоя ми на кораба. Знаех какво представляват. Веднага се успокоих. Можех да се справя.
Пазачът седна на столче до вратата. Той се беше вторачил в мен. Очевидно бях толкова голяма заплаха, че не можех да остана сама с мъжа. Загасих всички свещи и лампи, но пазачът ми попречи да загася последната. Трябваше да може да вижда какво върши опасното малко момиченце. Усмихнах се на себе си и коленичих до възглавницата.
Зачаках. Пазачът също чакаше. Корабът около нас скърцаше и тракаше. Чувах далечни гласове и викове. Пламъкът на свещта трептеше. Все още усещах вкуса на виното в устата си.
Мъжът в леглото беше заспал.
Отдавна не бях изтъкавала сън. Но нямаше значение. Наведох се и започнах да тъка.
Накарах го да полети от покрива на двореца, където живееше. Често го бях виждала в сънищата му. Мъже и жени, чиито лица се научих да разпознавам, тичаха насам-натам под него. Накарах ги да протегнат ръце към него, махайки във въздуха и викайки. Молейки го да слезе долу. Но той се рееше победоносно все по-високо и по-високо, над двореца, над всички тях. Той беше свободен. Плъзна се над някаква градина, после се спусна върху един хълм. В подножието на хълма кипеше строеж и навсякъде щъкаха мъже с дървени материали, инструменти и каменни блокове. По средата на недовършеното здание проблясваше извор, тъмен и изкусителен. Беше заобиколен от висока стена. Оставих го да се спусне към извора, за да види, че всичко е както трябва. След това отново полетя все по-нависоко, докато всичко и всички останаха под него и той властваше сам-самичък над всичко, което можеше да се види.