Но господарят вече не идва при мен. И навсякъде има пазачи.
Но Гарай не може да бъде възпряна. Един ден тя ще намери начин. Вече погребах новата Гарай. Повече не ми е нужна. Най-после съм само себе си.
Слава на земята и на жизнената сила, че успях да намеря истинската си същност! Не бях загубена завинаги. След всички тези години това е същинско чудо.
Гарай, дъщерята на пустинята
Гарай на кръвта
Гарай на жизнената сила
Гарай на песента
Гарай отмъстителната
Мериба е любимката на господаря си. Покоите й са препълнени с цветя, вази, картини, златни лампи и свещници. Леглото й прелива от възглавнички, животински кожи и завивки с копринени бродерии. Винаги приемах подаръците на Искан с благодарно изражение, защото това очакваше той. Но така и не разбрах смисъла на всички тези неща; това бяха просто ненужни вещи. Мериба обича вещите. Живее за тях. Нарежда цветята, сменя накитите си по няколко пъти на ден, избира цветовете на дрехите си според сезона, почерня очите си с въглен и оцветява малката си уста в червено. В очите на господаря си тя е неустоимо красива.
Тя не се занимава с нищо. Просто се излежава върху най-голямата и най-хубавата възглавничка с ръце, отпуснати бездейно в скута й, гледайки какво правим изпод полузатворени клепачи. Непрестанно е обкръжена от рояк слугини, нагласящи възглавничките и лампите, носещи храна и питиета — които Мериба почти не докосва, — както и животински кожи, когато й е студено, и тамян според прищевките й. Естеги не е сред тези слугини. Мериба веднага заяви, че не желае да гледа грозното й лице. Мериба трябва да е заобиколена само от хубави млади момичета, с които да си шушука и да се кикоти.
Една вечер, немного отдавна, седяхме заедно по този начин. Вече бях започнала да излизам от стаята си. Бях сменила кожата си — готова съм. Все още е зима и навън вилнеят студени ветрове, затова рядко излизаме в градината. Студът не ме притеснява, но едни и същи правила важат за всички в дайрахеси. Мериба не желае да излиза, затова всички стоим вътре. Тя беше в лошо настроение, което вероятно означаваше, че се беше скарала с господаря си или че той й беше отказал нещо, което искаше. Беше накарала момичетата си да запалят няколко огнени съда, но не след дълго се подразни от дима им.
— Този е твърде близо! — изкрещя на една от слугините си. — Кожата ми е много чувствителна и не може да търпи да бъде изгаряна по този начин! — Тя удари момичето със сандала си. — Не стой като истукана! Премести го!
Момичетата се разтичаха с широко отворени очи, в които се четеше страх. Орсеола, която дремеше върху няколко големи възглавници, отвори едното си око. Няколко вечери подред тъчеше за суверенния принц. Иначе го измъчват кошмари мрачни и безпощадни, те го изпълват с безкраен ужас, или поне така ми казва Естеги. Тя клюкарства със слугите във владетелския дворец и често ни споделя някои пикантни подробности. Орсеола придърпа копринения шал върху лицето си и ни обърна гръб. Изглежда, че никога не може да се наспи спокойно. През повечето време Мериба не й обръща внимание, понеже не може да проумее мястото на Орсеола в йерархията. Ho щом с ъгълчето на окото си видя, че Орсеола се раздвижи, веднага й се сопна:
— Оттегли се в стаята си! Отблъскващо е да спиш в компанията на други хора.
— У дома — каза Орсеола, все още обърната към стената — никой не спи сам. Други винаги наблизо.
— Сега не се намираш сред твоите диваци — озъби се Мериба. — Ти си в Каренокой. Тук хората не спят на пода.
Орсеола се обърна към Мериба. Очите й се отвориха широко по онзи специален начин, сякаш гледа към някого, който стои точно зад теб.
— Белият мъж ще дойде пак тази вечер. Ще изяде лицето ти, преди да издърпа косата ти.
Мериба пребледня и затвори устата си. Орсеола се изправи, събирайки възглавничките и шаловете си. Тя се поклони на Кабира и ми кимна леко, преди да изчезне в стаята си.
Мериба се умълча, дишайки тежко. Дъждът барабанеше по кепенците на прозорците, а огнените съдове димяха. Аз се бях съсредоточила върху един свитък, който бях намерила в малката библиотека и в който се разказваше за историята на Каренокой. Исках да науча повече за Анджи; ако беше записано нещо за извора или за други източници на сила. У дома, в клана, всички подобни знания се предаваха от поколение на поколение чрез истории и песни. С всеки изминал ден, откакто оставих новата Гарай зад себе си, започвам да си ги припомням все по-ясно. Една от тях звучи по следния начин: