Бях убедена, че сърцето й все още прави пясъчни сладкиши. Но това не ми носеше никаква утеха. Мъж като Искан би получил всичко, което си пожелае, а сестра ми беше най-красивото момиче в цялата област Ренка.
Една сутрин, по време на най-горещите от летните луни, той ни посети съвсем неочаквано. Родителите ни го посрещнаха като стар приятел, сякаш посещение от сина на везира беше нещо съвсем нормално. Слугите сновяха напред-назад, носейки сребърни подноси, отрупани с фурми, захаросани бадеми, оризови кексчета с аромат на розова вода, студен чай и сливи, накиснати в оцет, приготвени по рецептата на баба ни. Като малка обичах тези сливи. Преди да почине, баба ме научи как да ги приготвям. Трябва да накиснеш узряваща слива в оцет и захар с много подправки. Яде се през най-горещите луни, защото — според традиционната мъдрост — оцетът оказва охлаждащо въздействие върху тялото. Винаги имахме на разположение пресни подправки: канелена кора направо от дървото и етсови шушулки, все още пълни с плодова пулпа. Когато ядеш сливата, киселият вкус на оцета кара очите ти да се насълзяват, но сладостта гъделичка езика ти, а подправките милват небцето ти.
От доста време не бях опитвала сливи.
Нас, дъщерите, не ни повикаха в сенчестата стая, където мама, татко и Тихе забавляваха госта ни. Сенчестата стая беше разположена в северната част на къщата, където хълмът зад къщата хвърляше лека сянка, и беше най-прохладното място, което можеше да се намери през най-големите летни горещини. Лехан, Агин и аз седяхме с ръкоделията си и се опитвахме да не се поддаваме на любопитството си. Не можехме да чуем какво правят, но от време на време сърдечният смях на татко отекваше из двора и стигаше до нас. Щом започна да се смрачава, татко повика музикантите си и не след дълго към нас се понесоха отсечените звуци от струните на цината и меките тонове на тилана. Усмихнах се, без да вдигам глава от бродерията си. Не всички харики имаха собствени музиканти. Ние бяхме достойни да забавляваме дори и сина на везира.
Вечерта вече се стелеше като черно кадифе, а въздухът се изпълваше от гукането на нощните гълъби и цигулките на цикадите, когато любимият прислужник на баща ни Айкон, ни повика. Оставихме ръкоделията си до маслените лампи и аз оправих яката на Лехан. Щом се изправихме, Агин приглади избягалите кичури по слепоочието ми.
— Радвам се, че избра небесносиния си елек, Кабира. С него приличаш на разцъфнал цвят.
Бутнах Лехан пред себе си.
— Като че ли има някакво значение — измънках, благодарна, че приглушената светлина прикрива почервенелите ми страни.
Мама, татко, Тихе и Искан бяха насядали около ниска маса от палисандрово дърво в сенчестата стая, обкръжени от запалени лампи. Прозорците и вратите бяха отворени, за да пропускат студения нощен бриз да струи в стаята, която миришеше на масло за лампи и храна, въпреки че масата беше разтребена и бяха останали само няколко чаши със студен чай. Ние приклекнахме върху една дървена рогозка на почтително разстояние.
— Естествено, вече си се срещал с дъщерите ми, мой най-почитаеми гостенино. — Татко посочи към всяка от нас поред. — Кабира, най-голямата. Агин, моята помощница. И Лехан, най-малката.
Държах главата си сведена, но поглеждах изпод ресниците си. Погледът на Искан обгърна всички ни, но се спря върху Лехан. Не се изненадах, но все пак ми се наложи да преглътна мъчително няколко пъти. До мен Агин въздъхна едва чуто.
— Момичета, вече е късно и гостът ни не може да потегли обратно към столицата. Тази вечер ще пренощува тук. Кабира.
Вдигнах поглед. Татко чешеше брадата си.
— Двамата с Тихе сме уговорили среща със съседите ни на север утре призори. Докато се върнем, помогни на майка си да разведе Искан-че из земите ни.
— Да, татко — отговорих и се поклоних.
Искан ме погледна и на лицето му отново се появи онази дразнеща усмивка. Вдигнах брадичка и дръзко срещнах погледа му. Никога нямаше да му позволя да разбере какво въздействие имаше върху ми.
На следващия ден Агин не искаше да изостави ръкоделието си.
— Аз съм единствената, която няма никаква полза от тази среща — каза закачливо. — Ти и Лехан сте напълно способни да забавлявате нашия славен гост.
Не можех да се сетя за добър отговор, затова изсумтях и задърпах Лехан надолу по стълбите. Мама и Искан вече чакаха на двора, разговаряйки тихо.
— Дами. — Искан се поклони елегантно, докато се приближавахме, а после се надигна и отправи към нас още една от типичните си усмивки. Тази сутрин той беше облечен в тъмносин елек и яркобяла коприна. — Снощи почти не мигнах от вълнение в очакване на днешната ни разходка.