Чудя се дали това е първият път, когато някой записва тази песен — запечатва я на хартия. Тази мисъл ме изпълва с внезапно безпокойство. Определени неща не трябва да се записват, за да не може просто кой да е да се докосне до тайните им. Може би трябва да зачеркна песента. Въпреки че никой тук не знае къде е Сануел. Или кое е голямото езеро. Това са имена и истини, които само ние от клана разбираме. Затова ще я оставя, но в бъдеще трябва да внимавам повече.
Кабира седеше на ниска масичка, която няколко слугини й бяха донесли, и пишеше писмо. Не знам на кого пише, може би има семейство или роднини извън тези стени. Никога не съм виждала да я посещава някой друг освен синовете й. Мериба дърпаше притеснено ръкавите на елека си. Четката на Кабира издаваше дращещ звук, щом се допираше до хартията. Свитъкът ми шумолеше, докато четях. Многото гривни на Мериба подрънкваха нежно.
Чу се тропане от другата страна на главната врата. Тя се отключи и се отвори и Искан прекрачи прага й. Мисля, че това беше първото му посещение в дайрахеси. Веднага и трите паднахме на колене пред него, допирайки чела в земята. Скришом го погледнах, тъй като не го бях виждала от доста време. Косата и брадата му бяха добре поддържани както винаги. Носеше тъмносин елек и снежнобели панталони. Пръстите му бяха окичени с пръстени от различни метали. Той се огледа наоколо и се усмихна.
— Колко приятно си живеете. — Пристъпи към масата, където беше седяла Кабира, и надникна в писмото й. — Съпругата ми обича ли да пише?
Кабира прие това като позволение да се надигне и да седне на мястото си. Лицето й не изразяваше никаква емоция.
— Съпруже, пиша писмо до братовчедка си Нейка. Виждал си я веднъж. Наскоро стана баба за пръв път.
— Толкова млада? Едва ли е много по-възрастна от теб, съпруго.
— Дъщеря й се омъжи на крехка възраст — отвърна Кабира.
— А и ти не беше много млада, когато се роди Корин. — Искан вдигна четката на Кабира и я завъртя замислено между пръстите си. — Е, няма ли да окажеш малко гостоприемство на съпруга си?
Кабира щракна с пръсти и Естеги притича, за да получи заповедите й. Сетне Кабира лично положи няколко големи възглавници до масата, за да може Искан да седне върху тях, и дръпна настрани пособията си за писане. Искан се обърна към мен и Мериба, щракна с пръсти и двете станахме и седнахме на предишните си места. Лицето на Мериба беше буря от объркване и тревога. Ако господарят й не беше дошъл, за да я отведе и да задоволи похотта си с нея, тогава защо беше дошъл? Този път Кабира беше господарката и нито за миг не загуби самообладание. Тя заповяда огненият съд да бъде сложен близо до Искан и да бъдат запалени няколко лампи. Когато Естеги се върна с вино, плодове и сладкиши, Кабира собственоръчно напълни чашата на съпруга си.
— Благодаря ти, съпруго. — Той отпи от виното. — Държиш хубава реколта. Ще се погрижа да ти изпратя още.
Кабира склони глава.
— Ще изпратим и едно буре на дъщерята на братовчедка ти. Подходящ подарък, не мислиш ли? С дете в къщата сигурно ще посреща много посетители, желаещи да изкажат поздравленията си, и трябва да има нещо, с което да ги нагости. — Той се усмихна на Кабира и за един кратък миг нещо проблесна в очите й. Смущение? Страх? Надежда? Тя сведе поглед и не видях нищо повече.
Искан се обърна към мен.
— Ела и опитай, малка дивачке. Макар че вече не си толкова малка.
Веднага се подчиних и седнах от дясната му страна. Той отърси ръкава си, посегна към парче пъпеш и го постави между устните ми. Тогава като че ли за пръв път ме погледна истински.
— Гледай ти, отслабнала си. Бузите ти вече не са толкова закръглени. — Усмихна се. — Да не би да си се стопила от мъка по мен, моя дивачке?
He знаех какво да отговоря. Бях загубила умението на новата Гарай да намира правилните думи, с които да му доставя удоволствие. Направих същото като Кабира: превих шия и забих поглед в земята. Искан го прие като потвърждение. Той погали ръката ми.