— Луда жена?
— Не всички разпознават мъдростта, която е пред очите им — каза и откъсна със зъби конеца. — Или злото. — Въздъхна. — Принцът отново е много болен. Мисля, че се дължи на отсъствието на везира. Той причинява нещо на принца, преди да замине. Тогава принцът отслабва и се разболява и не може да взема решения без него. Много лоши сънища. — Потръпна. — Те се вкопчват в теб и не те оставят на мира.
— Водата — казах на себе си, но Орсеола наостри уши. Черните й очи се разшириха.
— Да, във водата. Принцът пие вода от извора за здраве. Да не би везирът да добавя нещо в нея?
— Луната намалява. Няма нужда да добавя каквото и да било.
— Загадки. Само загадки. — Раздразнена, Орсеола се изправи и се завъртя на пети.
— Чакай — казах и протегнах ръка. — Самата вода е вредна. Изворът, свещеният извор зад заключената врата, — Посочих към градината. — Понякога е вреден, понякога е добър. Изворът е източник на сила. Везирът използва водата, за да постига целите си.
— Трябва да предупредя принца! — Орсеола изглеждаше ужасена.
Погледнах я и поклатих глава.
— Не можеш. Ти си само една проста тъкачка на сънища, робиня. Принцът ще попита Искан и ще го притисне до стената. Със силата на изворната вода той би могъл да те унищожи с едно щракване на пръсти. — Видях въпросителното й изражение. — Да те убие. Искан е везир на принца от много дълго време и го контролира телом и духом. Принцът никога няма да се усъмни в съветника си само заради казаното от теб. И няма да постигнеш нищо освен собствената си смърт.
Виждах, че го обмисля. Че смъртта не беше напълно нежелан изход.
— Но не се тревожи. Везирът няма да убие принца. Изгодно му е да е жив, за да има на кого да дърпа конците. Той иска да стои в сянка и да върти всички на малкия си пръст.
Искан все още го няма, а Мериба е бременна. Сега е станала още по-капризна: специални гозби в абсурдни часове, масла, които да се втриват в надутия й корем. Настроението й е ужасно и всички слуги се страхуват от нея. Разбира се, тя се надява да роди син. Това би повишило ранга й. Синовете на Кабира винаги ще заемат по-важно място от синовете, родени от наложници, но всички синове издигат общественото положение на баща си, независимо от коя утроба са излезли. И могат да изпълняват важни функции в дворцовите заговори и интриги.
Кабира наблюдава внимателно изменящата се фигура на Мериба. Често улавям замисления й поглед, вперен в корема на наложницата. Наистина ли се чувства толкова застрашена от мисълта, че може да роди син? Като съпруга високото й положение е гарантирано, въпреки че тези дни тя и Искан рядко общуват помежду си.
Във всеки случай на мен ми е все едно. Случващото се в дайрахеси вече не е моя грижа. Защото с всеки изминал ден навлизам все по-дълбоко в старата си същност. Дърветата отговарят на зова ми. Те привеждат клоните си към мен, когато ги наближа. Сега жизнената сила пулсира под кожата ми и белезите ми блестят снежнобели.
Вчера рано сутринта Искан се завърна. Чу се глъчка от коне и мъже, щом пристигнаха и влязоха в западните конюшни. Мериба кръстосваше нетърпеливо от прозорец на прозорец в очакване господарят й да я повика, но денят се изниза без никаква вест от него. Тя често отиваше в стаята си, за да смени дрехите и накитите си, като след това възобновяваше неспокойното си обикаляне. Не съм я виждала толкова време да стои на крака, откакто забременя.
Орсеола седеше сама в един ъгъл, мърморейки си нещо. Понякога сънищата я завладяваха. Започнах да й варя отвара от соване и аулиум. Унасяше я в дълбоко и безсънно спане. Но не мога да й помогна, когато е будна и я измъчват остатъците от чуждите сънища. Много пъти се е опитвала да ми го опише. Казва, че понякога се лута из сънищата на суверенния принц в продължение на дни, след като ги е видяла. Или из нашите. А ако някои от слугите са били будни през нощта и спят през деня, й е трудно да се отърси и от техните сънища. Капаните за сънища й носят известно облекчение, но Охадин е пълен със сънуващи. Затова и не могат да уловят всеки сън. Веднъж й споменах, че трябва да си татуира капан за сънища върху челото, но тя само се разсмя отчаяно.
— И какво да правя със сънищата, които улавя? Да ги нося със себе си завинаги?
Вместо това носи капаните за сънища — около шията и под дрехите си, — но те винаги са твърде малко.
Късно същата вечер Искан дойде при нас. Сега е лято и кепенците бяха отворени и пропускаха топлата и мека нощ. Кабира играеше ролята на съпруга и беше заповядала да донесат охладени плодове и кани със студен чай. Когато Искан прекрачи прага, лампите затрептяха на течението от прозорците.