По време на отсъствието си беше остарял. Куцаше леко с левия си крак, а лявата му ръка беше превързана. Косата му беше посивяла, а линиите около устата му се бяха задълбочили. Мисля, че това се дължи на факта, че не е имал достъп до извора. Щом бива лишен от силата на Анджи, състоянието му веднага се влошава. Погледнах в очите му и срещнах онзи всевиждащ поглед, който прониква право в душата ми. Вече беше пил вода от извора. И луната намалява.
Той беше в добро настроение. Позволи на Кабира да му сервира чай и дори хапна от плодовете.
— Колко изтощителна беше зимата — каза той, облизвайки пръстите си. — Но въпреки това постигнах желаното. Сега всички васални държави от Ареко до пустинята Майко положиха клетва за вярност към Охадин и плащат данъци, постъпващи в хазната на суверенния принц. Каренокой вече не е малко кралство. Благодарение на мен суверенният принц владее едно от най-великите кралства, съществували някога. Скоро няма да остане никой, който да може да ни се противопостави или да се съревновава с нас. — Той се усмихна широко. — Военният поход донесе и други облаги. В Харера живееше човек с големи познания. За велики, тъмни и трудни за разбиране неща. Сега всичко това ми принадлежи. Съхранявам го в библиотеката си. А в Дмори попаднах на камъни от свещената им планина, които все още притежават огромна сила. Ще заповядам да ги вградят в стената около Охадин. Ако някога завладените области се разбунтуват, дворецът ни ще бъде непревземаем. — Той пъхна в устата си няколко захаросани бадема.
Помислих си за всички жители на Ренка, които живеят извън Охадин. В Ареко и в провинцията. Какво би ги предпазило от гнева и отмъщението на източните области? Но не казах нищо.
— Мериба, цвете мое — каза Искан, правейки й жест да се приближи. — Как…
Щом видя корема й, той се спря. Вече беше на седем луни и коремът й беше огромен.
— Определено ме е нямало дълго време — каза той бавно. — Цветето вече е понесло плод. Ела при мен.
Мериба пристъпи смирено към господаря си. Той постави ръка върху корема й и тя се изчерви. Кабира извърна поглед и стисна ръце в скута си. Искан издаде тих звук, не точно въздишка, но нещо подобно. Мериба потръпна. Той отдръпна ръката си.
— Последвай ме. — Искан се изправи и се насочи към вратата. — За малко ще се разходим в градината — само ти и аз.
Объркана, но все тъй зачервена, тя тръгна след господаря си. Вратите се затвориха след тях с трясък и пламъците на лампата затрепкаха. Кабира скочи на крака, втурна се към прозореца и се вторачи в тъмнината навън. Скоро от градината се разнесоха гласове: нервният кикот на Мериба, дълбоките тонове на Искан. Беше много тиха вечер. Застанах до Кабира. В мрака не можеше да се види почти нищо. Искан не беше взел факли. Само очертанията на дърветата и храстите се открояваха ясно на лунната светлина.
Тогава се чу звукът. Онзи, който се бях научила да разпознавам. Беше напълно отчетлив в безмълвната нощ: отключващ се катинар, отваряща се тежка метална врата. Кабира се извърна рязко от прозореца.
— Не мога да го предотвратя — каза сама на себе СИ, кършейки ръце. — Не мога да направя нищо. Не.
Рядко виждам Кабира толкова разстроена. Тя се втурна в покоите си и затвори вратата зад себе си.
Орсеола беше при суверенния принц, затова аз останах сам-самичка и продължих да се взирам в обляната от лунна светлина нощ. Отново беше тихо. Не подухваше никакъв ветрец. Внезапно короните на зисмиловите дървета започнаха да се тресат яростно. Това шумолене не можеше да се обърка. Опитваха се да ми кажат нещо и въпреки че кръвта ми припяваше в отговор, не разбирах посланието.
Тази сутрин бях събудена от продължителен писък. Беше Мериба. Родилните й мъки бяха започнали. Твърде рано. Взех онези билки и отвари, които ми се сториха необходими. Естеги вече ме чакаше пред стаята на Мериба. Този път нито акушерките, нито старите благородни дами си бяха направили труда да присъстват на раждането — все пак не ставаше дума за съпруга, раждаща наследник, а за обикновена наложница и нейното копеле. Когато влязохме, за своя изненада зърнах Кабира до леглото на Мериба, сред всичките вази, изрисувани пана и керамични изделия. Кожата й беше много бледа, а линиите около устата й се бяха задълбочили.
— От доста време страда мълчаливо — каза рязко. — Силите й отслабват.