— Сега, когато Изани-чи я няма… — Замълча за един кратък миг. — Може ли да навестявам от време на време покоите ти? Ще ти причиня ли голямо неудобство?
Ако старата вещица не беше умряла, щях на мига да я удуша с голи ръце. Трябваше да изчакам малко, докато си възвърна гласа и се успокоя достатъчно, за да отговоря. Сонан ме погледна с големите си и неспокойни очи. Той беше най-чувствителният от синовете ми. Сигурно му е било много трудно под тиранията на Изани. Той не беше като братята си, нито като баща си.
— Сонан. Сине. Ти си и винаги си бил добре дошъл в покоите ми, когато и да пожелаеш да ги посетиш. — Хванах ръцете му и погледнах в очите му. — Никога не бих те отпратила. Никога не бих сметнала за неудобство да забавлявам многообичните си деца в резиденцията си.
Говорех тихо, така че Искан да не може да ни чуе. Сонан ме погледна и в очите му съзрях изненада и облекчение. Можех да видя, че си мисли за всички лъжи, с които Изани беше пълнила главата му, откакто се беше родил. Несъмнено му беше казвала, че майка му не го обича и не иска да има нищо общо с него. Той беше твърде възпитан, за да ги произнесе на глас. Изани беше единствената майка, която някога е имал. Нямаше как да изтрия изминалите четиринайсет години, които ни разделяха. Но може би все пак съществуваше някаква възможност да се преборя поне за един от синовете си. Той държеше неловко ръцете ми в своите, които вече бяха станали големи и широки.
Корин ни изгледа подозрително и аз веднага сведох глава. Трябваше да играя ролята на покорна съпруга. Той погледна към ръцете на Сонан, стиснали моите, и смръщи чело. Изправи се.
— Сега ще те оставим, татко. И имаш право. Ще обмисля възможността да си взема съпруга. — В гласа му се усещаше известна студенина и аз погледнах учудено към Искан, чиято уста беше стисната в неодобрителна линия.
Корин ми се поклони леко.
— Сонан.
Най-малкият ми син се изправи неохотно и пусна ръцете ми. Не смеех да кажа каквото и да било, нито да му напомня да ме посети, понеже се страхувах, че Корин или Искан ще му забранят. Тогава Корин и Сонан излязоха от стаята. Енон сви извинително рамене, целуна баща си по двете бузи, след което набързо целуна и мен и последва братята си. След него остана едва доловим аромат на розова вода.
Искан все още седеше с намръщено чело и беше забил поглед в стената. Добре обмисленият ми план нямаше да проработи, ако настроението му не се оправеше. Седнах пред него, внимателно свалих обувките му и започнах да масажирам краката му. Допирът до него ме отвращаваше. Усещането на кожата му до моята. Фактът, че можеше да стои пред мен, жив и здрав, след като беше отговорен за смъртта на толкова много хора, беше истинско извращение.
— Искан-че, какво те тревожи?
— Корин. Той се противи на желанията на баща си. — Искан въздъхна и се облегна назад, протягайки крака си, за да ми даде по-добър достъп. — Искам да се ожени за дъщерята на Ерабан ак Усти-чу.
— Принцът на Амдураби?
Искан изсумтя.
— Така се наричаше той, да, но в действителност не беше нищо повече от губернатор, подчинен на истинския суверенен принц на Каренокой. Във всеки случай той почина миналата луна.
— Миналата луна не дойде ли на посещение тук? — Положих внимателно крака на Искан в скута си. Той ми се усмихна широко.
— Естествено. Сигурно е изял нещо, което не му се е отразило добре, понеже отпътува за дома си в доста лошо състояние и скоро след това почина. Не бяха намерени следи от отрова.
По никакъв начин не показах, че съм разбрала какво е извършил Искан.
— И сега искаш Корин да се ожени за дъщеря му?
— Най-голямата му дъщеря, да. Той няма синове, а най-голямата му дъщеря е на възрастта на Енон и е единствената наследница на Амдураби. Ако Корин се ожени за нея, ще бъде провъзгласен за губернатор и Амдураби ще стане област на Каренокой, подобно на Баклат и Нернай. Откакто поех властта, територията на Каренокой се утрои, както и богатствата му. Сега Амдураби е уязвим. Само е един наследник от женски пол всеки би могъл да заграби властта със сила. Но би било изгодно за Каренокой, ако положението на Амдураби се стабилизира. Войските в негово съседство биха могли да се превърнат в заплаха и за нашата сигурност. Освен това сме зависими от техния ориз и жито, понеже сега Каренокой произвежда най-вече подправки. Водейки се от моите съвети, икономиката ни процъфтява благодарение на търговията с подправки. — Той въздъхна, вдигна единия си крак и протегна другия, за да масажирам и него. — Но това ни прави уязвими, що се отнася до хранителните запаси. Работниците започнаха да се оплакват, тъй като накарах суверенния принц да издаде указ, според който са задължени да засеят собствените си ниви с етсе. В момента нямам време за бунтове, затова трябва да се погрижа да има достатъчно храна за тях, та да не надигат гласове.