Веднага се изчервих и прехапах силно вътрешността на бузите си. Да не би да можеше да ми чете мислите? Цяла вечер не успях да заспя. Само мисълта, че сме под един покрив, беше достатъчна, за да накара сърцето ми да запърха.
— Господарю. — Поклоних се и Лехан последва примера ми. Тази сутрин и двете бяхме облечени в зелени одежди: нейните — светли като млада трева, моите — тъмнозелени като мъх. Бях положила особено старание в направата на прическата на Лехан, като Агин също се бе постарала в оправянето на моята коса. — Ще бъде чест за мен да представя скромните ни владения.
Майка ни поведе. Излязохме през вратата в ниската северна стена на двора. Земята все още беше влажна от росата и въздухът беше свеж и благоуханен. Искан вървеше до мен, а Лехан пристъпваше няколко крачки зад нас.
Прекарахме приятна сутрин. Искан беше внимателен и задаваше интелигентни въпроси за имението и всичко, което татко отглеждаше, за броя на слугите и работниците, както и за прадедите и традициите ни. Рядко бях виждала мама толкова оживена и многословна — редом до татко тя го оставяше да насочва разговора, а когато беше с децата си, непрестанно сипеше предупреждения и сериозни наставления. Но сега се показваше като човек, преливаш от знания за цветята и поддържането на земите. Искан похвали мамината билкова градина и саксиите й с цветя, което я зарадва много, и когато й обеща да й донесе растения от личните градини на суверенния принц, тя не знаеше как да изрази благодарността си.
Искан се вслушваше учтиво във всяка дума на майка ни. Понякога ми задаваше въпроси и ме разсмиваше със забавни странични коментари. Погледът му се задържаше най-дълго върху Лехан. Осъзнах, че и в двореца беше така. Лехан беше само на четиринайсет години и нямаше кой знае какво за казване. На него му беше по-интересно да разговаря с мен, но тя беше по-красива и сърцето ме болеше, но вече привиквах към тази болка. Не бях първото момиче, страдащо по този начин. Един ден ще дойде и моят ред и някой младеж ще посети дома ни заради мен. И може би няма да пробуди у мен ароматите на канела и мед, но бих могла да го преживея.
Когато татко и Тихе се завърнаха, ние, момичетата, бяхме отпратени обратно към развлеченията ни, а Искан похапна лек обяд с мъжете, преди да потегли към Ареко. Тихе дойде да ни потърси и ни завари да седим на двора и да упражняваме краснописа си под балдахина.
— Забележителен мъж е този Искан ак Хонта-че — рече той и приседна до краката на Агин. Блъсна се в ръката й сякаш случайно, при което четката й изскочи и изкриви линията. Тя въздъхна, а той се ухили.
— Знаехте ли, че веднъж вече е участвал в битка? Придружил е най-големия син на суверенния принц, когато потушиха въстанието на Нернай. Благодарение на стратегията на Искан са спечелили битката.
— Мога да си представя — казах кисело и бързо оставих четката, преди Тихе да успее да съсипе и моя свитък. Той обичаше да закача сестрите си, но винаги заставаше на наша страна срещу всеки друг.
— Какво имаш предвид? — Тихе изтегна дългото си тяло върху няколко възглавнички и впери поглед в ясното лятно небе. През последната година беше пораснал с невероятни темпове и сега беше по-висок от баща ни. Той беше с една година по-малък от мен и поне толкова надут, колкото и Искан.
— Просто искам да кажа, че Искан изглежда уверен, че всеки успех е негово дело, а всеки провал е по вина на някой друг.
Тихе ме замери с възглавничка и Агин се разсмя, а аз се зарадвах, че бях оставила четката си.
— Момичетата не разбират нищо — каза той с подигравателен глас. — Още от момче Искан е бил обучаван как да бъде лидер. Той е дясната ръка на баща си и в двореца не се случва нищо, за което да не е в течение или в което да не взема участие. Той е в центъра на събитията. Не е забравен в прашна билкова ферма като мен. Когато избухне следващата война, искам да участвам в нея!
— Наистина ли мислиш, че Искан се е сражавал в същинска битка? Той и синът на суверенния принц вероятно са седели в палатката далеч от бойното поле, наливали са се с вино и са играели на почаси.
Агин ме погледна загрижено.
— Определено не го възхваляваш.
— А трябва ли? Самовлюбените младежи не се отличават кой знае колко един от друг, независимо дали са синове на везира, или на търговец на подправки. — Изправих се. — Уморих се да пиша. Не можем ли да се захванем с новите си елеци? Искам един, който да е направен от шафрановата коприна.