Веднага щом започнахме да говорим за дрехи и ръкоделия, Тихе ни остави сами и през този ден повече никой не спомена Искан. Въпреки това името му звънтеше в ушите ми. Всеки удар на сърцето ми го припяваше отново и отново. Искан. Искан.
Искан.
След това Искан започна да ни посещава редовно и визитите му се превърнаха в позната рутина. Той пристигаше нощно време, след като беше приключил дневните си задължения в двореца, и прекарваше вечерта с татко, мама и Тихе. На следващия ден, когато татко и Тихе бяха заети с плантацията, мама и ние, момичетата, трябваше да му правим компания. Понякога се разхождахме из градините или съседните плантации за подправки. Ако беше твърде горещо, стояхме в къщата и Искан ни наблюдаваше, докато шиехме или вършехме другите си задължения. Болката в сърцето ми се превърна в близък и постоянен спътник на тези посещения. Научих се да живея с нея. Агин престана с малките си закачки. Дори и тя можеше да види начина, по който Искан гледаше най-малката ни сестра. Единствената, която като че ли не забелязваше или не се интересуваше особено, беше самата Лехан. Тя се наслаждаваше на вниманието, това беше очевидно, но мисля, че гледаше на Искан по подобен начин, както и на Тихе — със сестринска привързаност. И мисля, че въпреки гордостта си — или именно заради нея — той не беше доволен от това. Затова продължи да ни посещава, без да предприеме решителната крачка и да поиска ръката на Лехан.
— Той е като колеблив търговец, който пощипва вързопите и помирисва канелената кора, но не може да се реши да закупи нещо — каза татко една вечер, след като Искан си беше тръгнал към столицата. Той харесваше Искан и очакваше с въодушевление посещенията му, но същевременно се дразнеше, че младият мъж така и не споделяше намеренията си.
Седяхме в сенчестата стая и разговаряхме помежду си, докато пеперуди с най-различни размери танцуваха около маслените лампи и опърляха крилцата си. Лехан се изчерви и отиде да напълни лампите в другия край на стаята. Знаеше, че баща ни говори за нея, и никога не се чувстваше удобно, докато други обсъждаха бъдещето й.
— Знаеш какво се случва обикновено с подобни търговци — отвърна майка и отряза конец от ръкоделието си. — Пропускат най-добрите сделки.
Татко запали лулата си и пуфна замислено.
— Права си, Есико. Но досега не сме получавали други предложения.
— Така е, но тя е твърде млада. Мисля, че мнозина от приятелите ни смятат за неблагоприлично да позволят на синовете си да ухажват най-малката ни дъщеря, при положение че двете й по-големи сестри все още не са задомени.
Двете с Агин се спогледахме. Какво можехме да кажем? Агин беше само на шестнайсет години, тоест едва бе навършила възраст за женене, докато аз бях почти двайсетгодишна, но баща ни все още не беше получавал предложение за ръката ми.
— Предполагам, че няма закъде да се бърза. Ще дам възможност на Лехан да поотрасне малко. Може би просто търговецът на подправки в мен иска сделките да се сключват възможно най-бързо.
Много пъти мама и татко питаха Лехан какво мисли за Искан, но единственото, което изкопчваха от нея, беше, че го смята за „симпатичен“. Те не искаха да я омъжат против волята й, но същевременно тя не изглеждаше непреклонна и напълно лишена от желание да се обвърже с него. Затова родителите ни оставиха нещата да се развиват от само себе си. А аз взех твърдото решение да отърся сърцето си от това безумие.
След десетина дни Искан отново ни посети, но този път пристигна в почти празна къща. Баща ни и Тихе бяха отпътували на изток, за да закупят нови растения бао, след като цялата ни реколта беше унищожена от тежката лятна суша. Най-голямата жега беше преминала и след около половин луна щяха да започнат есенните дъждове. Това беше най-доброто време да се засеят наново нивите. Агин беше отишла при леля ни, за да й помогне с ушиването на булчинската премяна за най-голямата й дъщеря — братовчедка ни Нейка. Тя щеше да се омъжи веднага щом преминеха есенните дъждове. Лехан беше прихванала лоша лятна настинка и лежеше в леглото си, докато всички прислужници в домакинството се надпреварваха да я глезят с горещи и студени напитки, компреси и домашни лекове. През онази вечер двете с майка седяхме сами в слънчевата стая. Мама бродираше яка за Лехан (нямаше как да не си помисля, че и тя прилича на булчинско облекло), а аз четях на глас поученията на Хаонг ак Сише-чу. Той винаги е бил любимият ми от деветимата велики учители, защото преплиташе философия и история. Бяхме стигнали до третия свитък, когато Айкон отвори вратата и покани Искан да влезе. Започнах да навивам свитъка, но Искан ми направи знак да спра.