Пуснах го и го отблъснах от себе си. Воинът беше изчезнал завинаги. Отдръпнах се и притиснах лице към рогозката. Беше останала само Сулани.
Орано пропълзя далеч от мен. Чух едва доловим дращещ шум.
Една ръка се протегна и струпа събраните ядки в малка купчинка пред мен.
Пристигнахме в Охадин спря пред висока стена и най-приближените му хора привечер. Армията се само военачалникът и влязоха през портата. Отново бях окована за товарен кон, воден от пазач. От другата страна на стената имаше множество къщи с плоски покриви — къщи, каквито никога досега не бях виждала. До вратите им висяха фенери, а през прозорците се отразяваха лампите и образуваха локви от светлина върху улиците. Можех да чуя гласове на възрастни хора и деца, блеене на кози, кудкудякане и крякане на различни питомни птици. Въздухът беше пропит с миризмата на пушек, храна и тор. Никога досега не бях виждала толкова голям град и въпреки умората си се насилих да се огледам наоколо. Трябваше да разбера къде са ме довели.
Стигнахме до друга стена, където по-малка порта се отвори за военачалника. Тук по-голямата част от свитата му се разпръсна и тръгна в различни посоки, само военачалникът и синовете му минаха през портата. Пазачът, който водеше коня ми, го удари по задницата и животното премина само през портата. Там го чакаше друг пазач с обръсната глава, облечен изцяло в синьо, който го хвана и го поведе по-нататък, без да продума.
Озовахме се в ограден парк. В полумрака не можех да видя колко е голям. На изток се издигаха големи червени сгради с колони и на няколко етажа, а на запад се разполагаше група от по-малки, но също толкова разкошни постройки. Между тях се простираше градина. Не можех да различа голяма част от растителността в нарастващия мрак, но чувах шума на течаща вода, птичи песни и шумолене на сухи листа, подухвани от вятъра. От източните сгради се разнасяше музика и смях, а от тези на запад не се чуваше нито звук, въпреки че прозорците им светеха. Когато конят спря до една веранда и сведе ниско глава, аз също се заковах на място и сведох глава.
Щяха да закарат коня в топла конюшня, да го нахранят и може би да го изчеткат.
Но аз не знаех какво щеше да се случи с мен.
Двама нови пазачи, също с обръснати глави, единият — нисък и набит, другият — висок и брадат, изникнаха иззад златен портал. Набитият отключи катинара, който прикрепяше веригата за седлото на коня, и пое веригата в ръка. Той ме поведе към верандата, после и през златния портал, а след нас вървеше високият пазач. Той затваряше и заключваше вратите. Бях в двореца на военачалника в Охадин.
Прекараха ме през дълъг коридор с много врати и сводове, докато не стигнахме до отворен двор с езеро. На двора имаше стълбище, което водеше нагоре. Пазачът ме поведе нагоре по стълбите. Около мен нямаше жива душа и не чувах никакви звуци освен дрънченето на собствената ми верига.
Стигнахме до друг златен портал. Пазачът го отключи и пристъпи към мен. Аз се отдръпнах. Той изпухтя нетърпеливо, сграбчи нашийника ми и отключи и него. После ме бутна леко и залитайки, преминах през портата. Тя се заключи зад мен. Вече се намирах в дайрахеси на военачалника.
Озовах се в зала с висок таван. По средата на стаята имаше фонтан, бял като чаплите на Езерото на тъгата. Прозорците и от двете страни бяха отворени, за да влиза нощният въздух. Залата беше ярко осветена от свещи и лампи, а подът беше застлан с дебели килими. Около двете ниски маси от тъмно дърво бяха наредени купчинки от големи възглавници, а върху тях седяха жени. На едната маса всички жени бяха млади, с дълги черни коси, елеци в ярки цветове и множество накити. Външният им вид беше объркващо сходен, дори не можех да пресметна колко бяха на брой. На масата им лежаха бродерии, карти, зарове и блюда с плодове и други вкусни неща за ядене. Около тях играеха деца на различна възраст.
Около другата маса седяха три жени. Едната беше стара, с тъмна коса, посивяла тук-там, и старчески сбръчкани ръце. Облеклото й беше скъпо, но много по-просто от това на младите жени. Косата на втората жена беше изключително светла. Панталоните и елекът й бяха скромни и кафяви. Тя също не носеше никакви накити освен един гребен в бялата си коса. Цветът на кожата й се различаваше от моя и този на тъмнокосата жена — беше нещо средно между кафяво и червено. Последната жена имаше най-тъмната кожа, която някога бях виждала, косата й беше къдрава, а очите й — кръгли. Беше много трудно да се прецени възрастта й, но изражението в очите й ми подсказваше, че беше по-възрастна от мен. По ушите и около гърлото й висяха странни плетени украшения, в чиито нишки се мяркаха перли и охлюви черупки.