— Какво е това! — извика една от чернокосите жени. — Откъде се пръкна? — Тя закри устата си с ръка, сякаш за да се предпази от вонята ми.
— Не ставай смешна — сопна й се старата жена. — Сигурно Искан я е довел тук. Чух от слугите, че го очакват тази вечер.
Белокосата жена се обърна към нея.
— Това означава, че Орано също се е върнал у дома.
Старата жена се усмихна и от усмивката й разбрах, че е майката на Орано.
— Заповядах да приготвят любимите му ястия. — Канеше се да каже още нещо, но една от младите жени я прекъсна.
— Докога ще стои там? Нали не очакват да остане тук? Отказвам да спя в една стая с нея!
— Искаш да се възпротивиш на желанията на господаря си? — каза тъмнокосата жена с дълбок глас. — Искаш да му изпратиш послание; не желая да живея с най-новата ти жена? Дали тогава ще ти даде твоя собствена стая, Абера?
Около масата на младите жени се възцари мълчание. Белокосата жена се подхилна. Най-после друга от младите жени се изправи — около глезените и ръцете й имаше много гривни.
— Е, аз определено се радвам, че имам своя собствена стая. Сега ще се оттегля. Господарят ми несъмнено ще ме повика тази нощ. — Тя излезе от залата през малка врата и няколко от другите млади жени направиха гримаси зад гърба й.
— Трябва да внимава — каза тази, която нарекоха Абера. — Вече от доста време му е любимката. Скоро със сигурност ще си избере някоя друга.
— Може би тази — каза една от останалите, кимайки в моя посока. Те се засмяха. Но старата жена ме погледна замислено.
— Какво да правим с нея? — прошепна на белокосата жена.
Стените около тях започнаха да се размиват пред погледа ми. Усетих как се залюлявам напред-назад. Отдавна не бях яла и пила нищо.
Тогава от един сенчест ъгъл се появи жена и се плъзна безшумно към мен. Чифт силни ръце ме подкрепиха точно когато щях да падна. Зърнах голям нос, коса, събрана в строга плитка, пълни устни. После всичко потъна в мрак.
Събудих се. Всичко беше меко. Легло, възглавници, коприна срещу кожата ми. Някой държеше чаша с вода до устните ми, но не беше Орано. Това не бяха детски ръце. Те бяха по-широки и по-силни. Стъмни се и се развидели, а аз ту губех съзнание, ту се освестявах. Тялото ми не искаше да бъде будно. Сънят се превърна в бягство. Тези ръце ме следваха неотстъпно, хранейки ме със супа, мека храна, горчиви буламачи. Понякога можех да усетя как ръцете сноват по тялото ми, мият раните ми, превързват ги. Винаги с изключителна нежност. Държах очите си затворени дори когато бях будна.
Понякога ме изпращаха и при него. Той ме обладаваше. След това имаше още повече части от тялото ми за миене. Повече рани за лекуване. Държах очите СИ затворени. Аз бях там, зад тях, но той не можеше да ме види.
Тогава мина ден без него, после два, после още. Отворих очи и видях слънчева светлина. Прозорец с решетки, шкафове, ракли, килими, възглавници. Отвън птица пееше сред клоните на дърво: чучулига. Тялото вече не ме болеше толкова много. Надигнах се в леглото. Имаше врата, тя беше затворена. Когато се опитах да се изправя, краката ми отказаха да ме носят и се строполих обратно на леглото, издавайки стон. Вратата се отвори веднага и тя влезе — жената с големия нос и нежните ръце.
Незабавно се озова до мен и ми помогна да заема удобно положение. След това започна да се грижи за последната ми рана — той ме беше порязал в ъгъла на устата ми.
— Можеш ли да ядеш?
Опипах с езика си раните във вътрешността на устата ми. Отворих я внимателно, направих гримаса и поклатих глава.
— Искаш ли да се изкъпеш? Да пиеш нещо? — Гласът й беше дрезгав. Хареса ми.
Кимнах. Тя се усмихна накриво.
— Добре. Тогава първо ще те изкъпем. Почакай малко.
Не се помръднах, докато я нямаше, и останах облегната на една възглавница. Слънцето, което струеше през решетките на прозореца, затопли краката ми. Бях гола и отказвах да погледна към тялото си. Винаги съм носила белезите си с гордост. Но тези рани не бяха нанесени в битка.
Тя се върна с голямо синьо парче плат и го обви около мен. След това ме поведе, бавно и търпеливо, извън стаята, през голямата зала с фонтана — където няколко чифта любопитни очи се устремиха към нас, но никой не продума, — после през друга врата и надолу по стълбище. Последната врата се отвори и се озовахме в стая, изпълнена с пара. Тя ми помогна да вляза в басейна с гореща вода и аз изстенах, когато водата опърли многото ми рани и натъртвания. Тогава болката се замени от удоволствие. Придружителката ми запретна панталоните си и нагази във водата, след което започна да мие тялото и косата ми с нещо, което образуваше пяна и ухаеше хубаво. Понякога докосваше места, които беше докосвал той, и първосигналната ми реакция беше да се отдръпна. Но това бяха нежни и мили ръце, които ме миеха добре. В крайна сметка успях да се отърва от образа на мъжа върху мен, вътре в мен, и просто да приема грижите й.