Единственият човек, който не се страхуваше от Искан през тези тъмни периоди, беше Есико. Тя живееше с мен, но почти не прекарваше време в стаята ми. През повечето време беше като сянка на баща си и го следваше където и да отидеше: придружаваше го, когато напускаше Охадин, когато надзираваше търговията, когато съветваше остарелия и немощен суверенен принц, когато посещаваше Анджи. Той нямаше тайни от нея. Но тя криеше от мен много неща.
Веднъж влязох в стаята си след баня и я заварих облечена в един от старите елеци на Гарай, който й беше даден още при пристигането й, когато беше любимката на Искан. Беше бледосин с изкусна бродерия и никак не отиваше на Есико — цветът изобщо не подхождаше на кожата и косата й. За пръв път я виждах в женски дрехи и от удивление замръзнах на прага. Тя беше сложила някои от накитите ми около тънките си китки и шията си. Есико срещна погледа ми в огледалото, без да изглежда притеснена.
— Какво правиш? — попитах, опитвайки се да говоря спокойно.
— Исках да разбера какво е чувството да си жена — отвърна тя и се завъртя замислено. — Трудно е да се движиш в тези тежки дрехи.
— Свиква се — отговорих аз, след което бързо пристъпих в стаята и затворих вратата. Не можех да рискувам някой да я види.
Тя остави гривните да паднат на пода и те издрънчаха силно. После изпълзя от елека, бърза като пор.
— За щастие, не ми се налага да свиквам.
Голият й гръден кош все още беше напълно плосък, без каквито и да било знаци, че скоро ще се оформят гърди. Бедрата й бяха тесни, без ни най-малък намек за закръгленост. Всеки ден изучавах тялото й и търсех знаци, че се превръща в жена. Знаех, че трябва да имам готов план за момента, в който щеше да се случи. Как щях да го прикрия от Искан? Как можех да спася детето си? Но въпреки това не можех да се принудя да разсъждавам върху този проблем. Исках да я задържа със себе си завинаги, като моята тайна дъщеря, и отказвах да призная на себе си или на Гарай, че времето се изнизва безмилостно и все повече се приближаваме до деня, в който тялото й ще ни предаде.
Стоях на стената и ги наблюдавах как потеглят в първите лъчи на зората. Искан ми позволи да напусна дайрахеси за пръв път, откакто ме беше довел в Охадин от Ареко — преди повече от двайсет години. Есико беше застанала до мен. Тримата ми синове яздеха начело на армията, като и тримата бяха възседнали среднощночерни жребци. Знамената се развяваха от лютия вятър. Облегнах се на грубия назъбен парапет на стената. Щом слънцето изгря, острите му лъчи осветиха бронята на гърдите на мъже и животни. Видях трима силни мъже в разцвета на живота си и същевременно зърнах три малки момчета, отдалечаващи се все повече от майка си.
И друг път бяха тръгвали да се сражават в битки, но никога толкова далеч. Искан беше обяснил на Есико, която после обясни на мен, че нова сила се беше надигнала на северозапад. Елиан се беше разбунтувал срещу властта на Каренокой и беше започнал настъпление към васалните земи, с които граничеше. Войските на Елиан бяха завладели две държави, Баклат и Нернай, които — според Есико — бяха изключително важни за икономиката на Каренокой. Те осигуряваха зърно за цялото кралство. Сега подправките бяха единствената реколта, която се отглеждаше в Ренка и областите, разположени около Охадин, и те бяха основният източник на злато. На злато, но не и на хляб и ориз. Цените на храната скочиха до небето. В този момент другите областни губернатори отправяха погледи към северозапад — или водени от страх, че войските на Елиан ще нахлуят в териториите им, или съзирайки в настоящата ситуация смътна възможност. Искан не беше популярен владетел. Защото сега той беше истинският владетел и всички го знаеха. Суверенният принц беше объркан старец. Всичките му сили го бяха напуснали след смъртта на синовете му. Не мисля, че Искан виждаше необходимост, поне не засега, да му дава от тъмната вода на Анджи. Той вече беше загубил волята си за живот и не напускаше покоите си. Беше много стар, никой не го обвиняваше. Правото на наследяване на трона беше неясно — кой беше законният наследник, при положение че синовете на суверенния принц бяха мъртви? Някой от незаконните му синове? Никой от тях не се осмеляваше да се противопостави на Искан. Всички знаеха какви ще бъдат последствията на един публичен бунт; незабавна смърт.