Въпреки че Есико не говореше за това, научих от Естеги, че главната причина за бунта в Елиан е търговията с роби. Робите бяха още една износна стока, която Искан беше въвел в търговията на Каренокой. Той беше вдъхновен от Харера, където преди толкова много години беше купил Гарай. Продажбата на млади жени беше доходоносна, а той се нуждаеше от все повече злато за постоянното си разширение. Искан искаше да присвои възможно най-много източници на сила, за да ги унищожи. Той бе измъчван от страха, че някой друг би могъл да получи власт над пророческите видения и смъртта, подобно на него, и да я използва срещу него. По нареждане на везира млади жени биваха отвличани от бедни селища в Каренокой и васалните му държави, както и от други близки земи. След това момичетата се продаваха на търговци във и отвъд Каренокой. Беше се стигнало дотам, че майките в определени региони, където изобилстваше от разузнавачи, търсещи подходящи роби, като например Елиан, обезобразяваха дъщерите си, бръснейки главите им, порязвайки или изгаряйки лицата им, изваждайки зъбите им. Бяха готови на всичко, за да ги опазят. Онези, родени със заешка устна или белег по рождение, се считаха за благословени. Те бяха в безопасност.
Искан твърдеше, че няма друг избор, освен да изпрати синовете си начело на войската. Естествено, той не можеше да отиде, защото беше твърде стар. Твърде важен. Но се сблъскваше с проблеми с населението. Те го презираха от дъното на гладуващите си стомаси. Той не можеше да потуши гнева им със смъртни заплахи, понеже те вече се взираха в лицето на смъртта. В продължение на дълго време ги държеше подчинени с култа, който беше създал около личността на суверенния принц — като своеобразен непогрешим праотец, когото да боготворят. Но от няколко години не бяха виждали принца. Всички знаеха кой управлява в действителност и на хоризонта се очертаваше голям бунт. Искан не искаше да убива повече хора от необходимото: хората бяха работна сила и следователно бяха нужни за изключително важните плантации за подправки. Той се беше опитал да замести някои от тях, които бяха починали през последния масов глад, с роби, закупени от Харера, но безуспешно. Сега се опитваше да ги накара да му съдействат, представяйки Елиан като техния истински общ враг. Каренокой е под атака! Всички трябва да се обединим в борбата срещу нашествениците! Есико ми каза, че той полага неимоверни усилия, за да манипулира възгледите на народа за войната. Не знам колко успешни бяха опитите му. Всичко, което знаех, беше, че синовете ми участваха във военния му поход.
Изглежда, че Искан не вярваше на никой друг освен на синовете си, а често се съмняваше дори и в тях. Предната вечер Сонан ми каза, че Искан станал подозрителен дори и по отношение на Корин. Обвинил го, че отказва да предостави на баща си ресурсите в Амдураби.
— Какви планове имаш за златото? — попитал Искан. — Може би да набереш свои собствени войници? Да се вдигнеш срещу чия армия? Предупреждавам те. Не можеш да се разбунтуваш срещу мен, разбираш ли? Никой не може, но най-вече ти!
Корин стоял с наведена глава и здраво стиснати юмруци и започнал да уверява баща си, че златото му трябва само за да нахрани населението и за нищо повече. Че е добър и покорен син, който иска да се подчинява на бащините си желания по всякакъв начин. Но въпреки това смирено го умолявал да му позволи да остане в Амдураби и да не участва във военния поход срещу Елиан. Съпругата му Ханай отново била бременна и той наистина трябвало да…
— Трябва да… какво? — подиграл му се Искан. — Да й държиш ръката, докато ражда? Сигурен съм, че знам истинските ти мотиви. Не се тревожи. Ще отидеш и ще се сражаваш достойно в битката. Затова те определям за главнокомандващ на похода.
Корин благодарил на баща си за тази велика чест, но щом Искан му обърнал гръб, очите му се изпълнили с омраза. Корин вече беше мъж на средна възраст и дълбоко негодуваше срещу това, че трябва да приема заповеди от баща си, сякаш е малко момче, а не уважаван губернатор с шест деца и седмо на път. И него, подобно на Искан, също не го беше грижа за народа му, но не беше толкова откъснат от реалността като баща си. Ако населението на Амдураби се разбунтуваше срещу губернатора си, нямаше да може да направи каквото и да било. А ако напуснеше областта, ситуацията щеше да бъде още по-несигурна.