През онази вечер разговорът ми със Сонан продължи до късно, а Есико през цялото време седеше до брат си и попиваше всяка наша дума. Въпреки близостта, която съществуваше между нея и баща й, знаех, че мога да говоря свободно в нейната компания. Никога не беше предавала мен или нас на баща си. Просто складираше всичко, което той й казваше, и всичко, което аз й казвах, в малката си главичка, без да изразява никаква емоция. Никога не знаех какво си мисли и понякога ми се искаше да я разтърся, докато не ме допусне вътре, докато не ми позволи да видя истинската й същност. Така и не успях да се сближа истински със Сонан. Пропастта, която Изани беше създала между нас по време на детството му, беше твърде голяма, макар и в последните години да се беше смалила. При все това очаквах, че Есико ще бъде моя от самото начало.
Сонан се страхуваше. Не го изрече на глас — никой млад мъж не би го споделил на майка си вечерта преди да замине на битка. Въпреки възрастта си никога досега не беше участвал във военен поход. Наскоро се беше оженил, имаше малка дъщеря и не изпитваше желание да напусне домашното си огнище. Въпреки това правеше всичко, което баща му и братята му му наредяха.
— Майко, аз не съм воин — прошепна ми, докато Естеги разтребваше масата след вечерята ни. — Нито съм водач. Баща ми ме назначи за водач на отряд наемници — конни стрелци от Тане. Това са жилави и сурови мъже, майко. Сражавали са се в много битки и са майстори в занаята си. Те презират мен и неопитността ми. Не ги виня.
— Можеш да научиш много от тези стрелци — каза Есико. — Обичаш да стреляш с лък, нали? Никой друг не може да стреля от кон като ездачите на Тане.
Сонан промърмори нещо неразбираемо в отговор и скоро след това се изправи, за да си тръгне. Исках да го задържа, но не можех да се сетя за основателна причина да го накарам да остане. Той се наклони и ме целуна по бузите.
— Ако нещо ми се случи… Знам, че влиянието ти е ограничено, но се опитай да се погрижиш за жена ми и дъщеря ми. Понеже нямам синове, знам, че семейството ми не представлява интерес за баща ми.
— Не говори такива неща, сине — казах аз и го притиснах пламенно към гръдта си, държейки го по-здраво от когато и да било. Държах го така, както ми се искаше да го държа, когато беше малък и трябваше да търпи жестокостта на Изани.
— Ще се погрижа да имат всичко, от което се нуждаят — каза Есико със спокоен глас, обръщайки се към брат си. — Няма нужда да потегляш със свито сърце.
Сонан нежно се освободи от хватката ми. После потупа най-младия си брат по гърба.
— Знам, че мога да разчитам на теб. Орано. А и баща ни се вслушва в думите ти. Остани си със здраве, малки братко.
— На добър час, братко.
Те се целунаха топло по бузите. Есико и Сонан винаги са се разбирали добре.
Сонан ме целуна набързо за последен път.
— Трябва да тръгвам. Жена ми ми обеща, че ще остане будна, за да се видим, и не искам да я карам да чака. Остани си със здраве, почитаема майко.
Той излезе и ние останахме сами. Закрих лицето си с длани. Въпреки че бях отчаяна, задето Искан изпрати и тримата далеч от мен, се надявах, че Корин и Енон ще закрилят по-малкия си брат.
— Татко ще изпрати припаси от добрата вода на Анджи, за да ги защитава — каза ми Есико и се прозя. Тя започна да гаси маслените лампи една по една. Вече бях отпратила Естеги да си легне. Вдигнах очи и вперих поглед във фигурата на Есико, очертаваща се в нарастващия мрак. Бедрата й започваха да се закръглят нежно. Нямаше как да се сбърка. Напъпилите й гърди можеха да се скрият под плътните копринени елеци, но бедрата… А и цялото й лице бе започнало да придобива по-женствени очертания. Скоро тайната ни нямаше да може да се скрие от никого. Все още не знаех как бихме могли да я защитим.
— Това е добре. Значи са в безопасност — отвърнах аз. Съзнанието ми все още беше овладяно от болезнения копнеж по Сонан.
Есико се закова на място с угасена лампа в едната ръка. Тя ме погледна с очи, които изведнъж ми се сториха много по-стари от реалната възраст на момичето, застанало пред мен.
— Силата на Анджи е свързана с тази област, с Ренка — рече тя. — Колкото по-надалеч пътува водата и с всеки друг източник на сила, който подминава, силата й все повече намалява. Баща ми знае това, но понякога си мисля, че го забравя.