Барнаби долови в гласа й силен копнеж — явно Хонория мечтаеше за времето, когато е можело селякът да бъде публично изкормен, задето е погалил кучето на господаря си.
— Бихте ли ни казали най-напред кой присъстваше на вашата сбирка снощи и ако може, да ни дадете адресите им — помоли Барнаби. Трой записа всички подробности. — Колко често провеждате тези сбирки?
— Веднъж месечно.
— Вчера всичко мина както обикновено или…
— Не. Имахме гост — в тона й вече се долавяше нетърпение. — Какво общо има нашата сбирка с това, че някой е нахлул в дома на Джералд и го е нападнал, за бога?
— Не е имало взлом, госпожице Лидиърд. — Барнаби реши, че предоставянето на информацията е неизбежно предвид формата на разпита, която бе принуден да използва.
— Искате да кажете… — Ейми го гледаше с недоумение — че Джералд просто е отворил вратата и го е пуснал вътре?
— Отварянето на вратата — започна Хонория, като отделяше всяка дума и говореше високо, сякаш Ейми беше не само бавноразвиваща се, а и глуха — не означава непременно да пуснеш някого вътре. Какви ли не хора звънят по вратите — обърна се тя към Барнаби, — доставят ти боклучави вестници, искат пари за благотворителни цели или курабийки…
— В толкова късен час?
Трой нарочно подчерта своя носов изговор (характерен за израсналите на юг от Слау), като провлачваше гласните и изпускаше съгласни, за да й покаже, че социалното разделение вече не е такова, каквото тя си го представя. Напразно усилие. Хонория дори не си направи труда да се обърне към него — остана втренчена в пода с изражение на човек, току-що забелязал прясно особено отвратително кучешко изпражнение насред безценния им килим.
— Гост, казвате? — върна я към темата Барнаби.
— Голямо разочарование. Макс Дженингс. Някакъв романист.
Сякаш бе чувал някъде това име, но не можеше да си спомни къде. Определено не бе в обсега на личните му интереси, защото главният инспектор не четеше романи. Изобщо не четеше много, тъй като предпочиташе да запълва свободното си време с рисуване, готвене или работа в градината.
— Затова приключихме и по-късно от обикновено — продължи мисълта си Хонория. — Към десет и половина.
— Тогава ли си тръгнахте?
— Да, всички, без Рекс Сейнтджон. И Дженингс.
— И се прибрахте направо вкъщи, така ли?
— Разбира се — озъби се Хонория и добави без доловима ирония, — беше тъмно, студено и ужасно ветровито.
— И не сте излизали след това? — Тя го изгледа, сякаш беше луд. — Нито сте се връщали в „Плоувърс Рест“ за нещо?
— „Плоувърс“, а? — забеляза Трой, който се опитваше да го римува с „Роувърс“.
— Не, разбира се.
— А вие… — обърна се Барнаби към по-младата жена. — Извинете, но не чух…
— Госпожа Лидиърд — Ейми. Не, и аз не съм излизала след това.
— Веднага ли се оттеглихте? — продължи с въпросите си главният инспектор.
— Да — отвърна Хонория. — Имах главоболие. Бяха разрешили на госта да пуши. Отвратителен навик. Тук не бих му позволила.
— А вие, госпожо Лидиърд? — Барнаби се усмихна насърчително.
— Не веднага. Първо направих по едно мляко с какао…
— Не е нужно да ги отегчаваш с такива дребни подробности.
— Извинявай, Хонория.
— Защо не им кажеш и колко захар си сложила? Опиши им чашите, чинийките.
Пълничката долна устна на Ейми затрепери и Барнаби реши да преустанови разговора. Нямаше смисъл да продължава при ограниченията, наложени в момента от Хонория, чието поведение бе безмълвно обвинение в нездраво любопитство и разпространение на клюки. Предстоеше да разпита още много хора, сред тях сигурно щеше да има и по-отзивчиви. А и винаги можеше да се върне при госпожа Лидиърд — най-добре щеше да е, ако я завари сама. Но Трой реши да се втурне там, където шефът му беше преценил, че трябва да отстъпи. Докосна вратовръзката си, сякаш нарочно, за да покаже пожълтелите от никотина пръсти, и запита:
— Що за човек беше господин Хадли?
— Беше джентълмен.
И толкова. Край на разговора, край на посещението. Барнаби обясни, че се налага да им вземат отпечатъците. Хонория реагира много остро. Подобна унизителна процедура била абсолютно немислима. Ейми тръгна с тях да ги изпрати до вратата, а зад гърбовете им кънтеше възмутеният глас на зълва й: