— Сега поне знаем защо й се е наложило да вземе такси — заяви Трой, почуквайки с нокът по екрана на монитора, на който четеше доклада за откраднатата „Селика“.
— Не е сигурно, че е щял да я разкарва лично, дори да е разполагал с кола.
— Да бе. След като е бил толкова ултрагалантен. — Трой бавно и внимателно зачете подробностите. — Може да я е забърсал в новия клуб — обади се той с трепет в гласа. — Не е далеч от мястото, където е била паркирана колата му.
— Какъв нов клуб? — Барнаби се приближи и се загледа в текста над рамото на сержанта.
— На Латимър Роуд. Момичетата там се разхождат с дълги уши и пухкави заешки опашки.
— Малко старомодно.
— Нарича се „Мъжкият заек спира тук“.
— Шегуваш се.
— Ни най-малко.
— Е, това обяснява униформите — засмя се Барнаби и погледна отново в екрана. — Странно — промърмори той след миг.
— Кое, шефе?
— Открива, че колата му я няма в десет часа вечерта, а се обажда да съобщи в десет и половина.
— Е, и?
— Силвър Стрийт, където е била паркирана, се намира на не повече от две минути от участъка. Защо не е отишъл направо там? Може да са му я задигнали под носа. При бърза реакция има по-големи шансове да ги хванат, а той им е дал половин час повече.
— Сигурно се е разхождал да я търси.
— Не е имал време. Докато намери такси, докато си иде до вкъщи, откъдето се е обадил — Барнаби посочи сведението, проблясващо с изумрудени букви на екрана, — и ето ти половин час.
Трой свъси вежди, явно объркан. От десет години работеше в полицията, а все още се чувстваше неловко, когато се сблъскваше с непредсказуемо поведение. Злодеяния, агресия, откровени лъжи — никакви проблеми. Рутина. Но когато хората не правеха очевидно разумното, логически диктуваното от дадени обстоятелства, сержантът сякаш попадаше в плаващи пясъци.
И никак не му се нравеше. Замислен най-общо над проклетията на човешката природа, Трой се изключи за миг, а когато отново се върна към реалността, откри, че шефът го гледа втренчено.
— Да не изгуби слуховите си способности, сержант?
— Не, сър, надявам се.
— С мляко и без захар.
— Ясно. — Трой се завъртя леко на пета. — Ами тогава мога ли да взема пет захарчета за моето?
— Ти не пи ли преди малко?
Барнаби се съсредоточи върху съобщенията и разпечатките на бюрото си. Като на мнозина по-стари следователи, и на него му липсваха предишните картотеки с фишове и постоянният поток от формуляри. Но новите номера — трябваше да се усвоят, никой не може да отрече невероятната бързина и ефективност на компютрите. Информация, която навремето щеше да се чака с дни, сега се появяваше на екрана за минути. Само глупак би поискал да върне стрелките на часовника назад.
Мисълта за Дженингс, винаги там някъде непосредствено под повърхността, сега изплува. Барнаби се надяваше изчезналата рибка скоро да се улови в мрежите им. Искаше му се да избегне евентуалното съобщение в пресата, уведомяващо обществото за желанието на полицията да разпита… Не само защото щеше да се прости с предимството на изненадата. Много време щяха да загубят да отсеят качествените зрънца надеждна информация от плявата, изсипваща се в такива случаи върху тях: излиянията на разни откачалки, самовъзвеличаващи се малоумници и измамници, които с удоволствие пращаха полицейските коли, линейките и пожарните за зелен хайвер.
Прегледа набързо още няколко доклада. Проведените предната вечер разпити от къща на къща, както и очакваше, не се оказаха особено ползотворни. Малцина бяха хората, излизали навън в мразовитата февруарска нощ. Редовните клиенти на кръчмата си бяха отишли пеша или ги бяха откарали с кола до домовете им. А „завесната бригада“ — безценни любители на клюките, които надничат в живота на хората през процепите на пердетата, тази вечер сякаш всички до един бяха спуснали щорите и си бяха легнали. Може пък днес да попаднат на по-ценни сведения, като обхванат по-широк кръг хора.
Наближаваше вечерта на втория ден. Все още бяха съвсем в началото на случая. Времето, когато мястото на престъплението, защитено и обследвано както трябва, бе най-плодоносно, най-склонно да разкрие своите тайни. За съжаление, това обикновено бе и времето, когато просто не разполагаха с информацията, необходима за разгадаването им.