Барнаби се премести пред един от трите телевизора, монтирани зад преграда от шперплат, превъртя до началото видеозаписа от мястото на престъплението и пусна видеото. Трой се появи с кафето точно когато на екрана бавно изплува разбитият череп на Джералд Хадли.
— Тоя просто не е знаел кога да спре, а?
— Определено — съгласи се главният инспектор, пое чашата и отпи от кафето с удоволствие (отдавна бяха отминали дните, когато подобни гледки можеха да го откажат от ядене и пиене). — И да ти кажа, това малко ме притеснява.
— Защо?
— Да халосаш някого така, се иска или голяма пресметливост, или голяма ярост.
— Аз лично бих заложил на второто.
— Защо?
— Хъм… Не съм сигурен.
Трой си знаеше, че шефът не би одобрил подобен отговор, и беше прав. Да си признае искрено, че мнението му се дължеше на вътрешно чувство, също щеше да бъде сметнато за неприемливо. Не че и шефът не се водеше от вътрешното си чувство, само че при него това се наричаше „интуиция“ и се третираше с предпазлив респект. А когато Трой се вслушваше в интуицията си, му се казваше да не мързелува, а да премисли всичко отначало. Затова сега здраво напъна мозъчните си клетки и накрая измъдри:
— Ами единствената причина за пресметливост при удара, за която се сещам, е желанието да се скрие самоличността: А знаем, че в нашия случай това не е било необходимо.
— Но ако приемем временно, че е бил Дженингс, той не е изглеждал ядосан, когато Сейнтджон го е видял през прозореца на кухнята.
— Кавгите избухват за секунди. Тази сутрин например ме свари на вратата. — Трой присви очи при спомена. — Вече бях прекрачил прага с единия крак и жената като започна…
— Да не се отклоняваме от темата. Имам чувството — продължи Барнаби, — че Хадли не се е страхувал от този мъж физически, а по-скоро емоционално. Изпитвал е ужас навярно да не бъде заставен да се връща към мъчителни спомени.
Трой умираше от желание да запита началника си на какво се основава това негово „чувство“ и не е ли по-добре да обмисли нещата логически. После се зачуди дали някога ще събере нужната смелост да изкаже на глас подобни мисли. Мечтай си, Гавин.
— Ами ако е станало следното: Дженингс предизвиква Хадли, като му се подиграва за миналото, Хадли побеснява, грабва свещника и тръгва срещу него. Дженингс надделява и го удря при самоотбрана.
— Което превръща убийството в непредумишлено.
— Точно така.
— Тогава как ще обясниш очевидно предварително планираното бягство на Дженингс? И къде според теб са разговаряли, за да стигнат до боя?
— Няма значение. Където и да е.
— Хадли е бил убит на горния етаж.
— Но ако са се карали, може единият да е изхвърчал нагоре, а другият да го е последвал. Кавгите се движат от стая в стая. Или, да речем, Хадли се е качил горе да си вземе ключовете, за да заключи, след като Дженингс си тръгва, обаче точно тогава оня решава да използва банята.
— Не става. Хадли е бил съблечен.
— Добре. Тогава може въпросното „минало“ да има обратна резба. — Тук Трой изви китка в обиден жест. — И са решили да си ударят по един тек за последно заради доброто старо време.
— На какво се основава това твое предположение? — Барнаби забеляза как Трой упорито стисна челюсти и начупено се загледа в лъскавите си ботуши. — Не се опитвам да те хвана неподготвен, сержант.
— Да, сър. — (Само малко.)
— Но е важно да не правиш прибързани заключения. Нито да заставаш с лекота зад разни хипотези. Особено зад такива, които ти допадат.
Трой не отговори, но още по-здраво стисна устни.
— Трябва да се научиш да спориш със самия себе си. Ако си прав, това само ще направи гледната ти точка по-убедителна. А ако грешиш, ще те спаси от възможността да изглеждаш глупаво след време.
— Да — вдигна очи Трой и лицето му се разведри. — Знам ги тия работи, но в случая с Дженингс… Признайте, че нещата изглеждат съвсем ясни.
— Може и така да е — отвърна главният инспектор. — Но аз всякога се отнасям подозрително към всичко, поднесено ми на тепсия. Какво трябва винаги да имаме, сержант?
— Резервни варианти — издекламира Трой, като се постара да придаде на лицето си израз на уважение, но успя само да разкрие отчаяното си желание да запали една цигара.
— Върнаха ли се всички оперативни?
— Онова нафукано конте и компания ли? Всички са на път за насам.