И все пак Хонория едва ли е смятала, че брат й никога няма да се ожени и че тя ще се грижи „майчински“ за него до края на живота му. Би било против природата. Ейми си представи как красивият и весел Ралф бавно се превръща в тъжен ерген на средна възраст, който се грижи за седемнайсет години по-възрастна от него свадлива старица. Но ако беше останал у дома, тя навярно нямаше да стане свадлива.
Навремето Ейми с нетърпение бе очаквала да се запознае с единствената роднина на своя любим. Беше си представяла как щяха често да й гостуват и да прекарват тихи и щастливи вечери над семейните албуми, докато Хонория разказва смешни случки и си спомня бебешките думи на Ралф — сцени, на които той се радваше, когато ходеха при родителите на Ейми. Но реалността се оказа много по-различна. Хонория винаги алчно обсебваше брат си в разговори от типа, а помниш ли и засмукваше вниманието му с неутолима жажда и според Ейми доста нездраво удоволствие. Напомняше й за онези родители, който казваха за своето малко дете: „Просто да го изядеш.“
Ейми бързо разбра защо е било необходимо Ралф да се махне от нея. И да стои далеч, ако е искал да оцелее и да порасне. Преди да опознае Хонория, Ейми бе настоявала Ралф по-често да се вижда със сестра си. Да й пише по-редовно. Но понякога, след като се връщаха в Англия, Ралф дори не искаше да уведоми Хонория, че са в страната. Ейми никога не бе споделяла това със зълва си. Никога не беше изпитвала желание да причинява болка, което според Хонория бе сигурен белег за слаб характер.
Пружините на огромния часовник тихо се закашляха и върнаха Ейми в тъжното настояще. Беше десет часът — време за новините.
Хонория се изправи непохватно, като блъсна стола назад и насмалко да събори настолната лампа, и включи уред, който само носеше името радиоапарат. Дървена кутия с бакелитови копчета, проядена бежова коприна върху говорителите и бавно загряващи електронни лампи. Хонория винаги се втренчваше напрегнато в апарата, щом заговореше, сякаш само със слушане не бе в състояние да извлече пълна полза. Ейми затвори „Стари грехове“, пъхна книгата под пуловера си и отиде да приготви млякото с какао.
Измери две чаши течност и включи котлона. Налагаше се да смеси млякото с равни части вода, защото им се полагаше само по половин литър мляко на ден, а тази сутрин бе направила кексчета. Хонория беше толкова стисната. Вчера, след като Ейми остърга старателно остатъците фъстъчено масло, за да направи сандвичи за обяд, Хонория сипа гореща вода в бурканчето, затвори капака, раздруса го и остави течността за заливка на печено месо.
Ралф я оправдаваше с обяснението, че помнела войната, но Ейми не вярваше. Майка й също бе живяла по време на войната, а бе такава прахосница — щедро слагаше масло и сметана в гозбите, оставяше сапунът да се размеква във ваната и изхвърляше остатъците от храна в кофата за боклук.
В „Грешъм Хаус“ дори изостанала главичка брюкселско зеле се слагаше в хладилника, покрита с купичка, за да се оползотвори в някоя бъдеща манджа. После се появяваше, понякога след няколко дни, кацнала върху печен сандвич с кашкавал или щръкнала сред омлет със сардели.
Ейми вдигна джезвето точно навреме, преди да изкипи млякото, и направи какаото. Изкушаваше се да вземе от кексчетата, но не посмя — Хонория навярно ги беше преброила като курабийките миналата седмица.
Пръстите на Ейми се плъзнаха към медальона със снимката на Ралф, който винаги носеше на врата си. Прииска й се безнадеждно и безутешно сега да е до нея. Тогава скъперничеството на Хонория щеше да изглежда забавно, а този леден каменен хамбар щеше да е наистина дом, пълен с топлина, светлина и слънце. Но Ралф лежеше в гроба под тисовите дървета и… о, как би си поплакала, ако не си бе втълпила мисълта, че със сълзи няма да го върне.
Барнаби за втори път се отправи към масата в другия край на заседателната зала, привличайки вниманието на всички. Седналите пред компютрите зарязаха мониторите, раздвижиха вратове и рамене, за да премахнат напрежението. Оперативните, кацнали по ръбовете на бюрата или облегнати на стените, отваряха кутии с напитки, купени от автомата. Инспектор Мередит, наконтил се с панталон от туид и жилетка от молескин, си беше намерил приличен стол и го бе сложил на видно място в залата.