Отначало, водена от любовта си към детето, тя преодоляваше страха да не разсърди мъжа си и спореше с него за продължителността и честотата на тези посещения. Много по-добре щеше да бъде Аманда да ходи у баба си веднъж месечно, само за следобеда. А и какво пречеше да ходят тримата заедно?
Предложенията й предизвикаха безкрайни кавги с госпожа Клептън, която твърдеше, че Сюзън се опитва да настрои малката Аманда срещу тях, а господин Клептън умоляваше всички да не викат толкова, защото през лятото всичко се чувало надалеч, дори и когато работят косачките на съседите. Аманда пищя и рита, за да демонстрира своите предпочитанията, когато се научи да използва телефона, започна да крещи и да хленчи и по жицата, разбивайки сърцето на всеотдайната си баба с оплаквания за жестоките лишения, които е принудена да търпи.
Накрая Сю, разбира се, отстъпи. Но какво можеше да направи — тримата така здраво бяха обсебили детето, че битката бе загубена още преди да се е разразила с пълна сила. Точно тогава обаче Сю вече бе започнала работа в детската градина и всеки ден бе заобиколена от фарфалачета, чиито сълзи трябваше да бърше, да целува драскотините им, да укротява изблиците им на раздразнителност и — това бе най-хубавото — да им разказва приказки, на които децата нямаха насита.
При тази мисъл Сю стреснато се върна към настоящето. Скочи да погледне часовника, но всичко беше наред — имаше още половин час. Отвори шкафа под стълбите, където държеше боите, платнените изрезки, ватата и лепилото. Предната вечер бе завършила десет куклички за пръстите на ръцете, направени от картонените цилиндърчета на „Тампакс“ — ярко оцветени маймунки и дяволчета, вещици и динозаври. Закрепи на малкия си пръст един мравояд, нахално засмян, увесил безкрайно дългата си зурла, размърда кутрето и си представи лицата на дечицата, когато и десетте фигурки се появят като по магия, кимайки и бъбрейки весело с тях.
Сю приготви кутията си, седна пак и отново провери какво има да прави според списъка с днешните си задачи. Да купи тиква от магазина в селото. Да напомни на госпожа Харис, че е на бисквити следващата седмица. Да попита Мери Бенет дали съпругът й ще погледне електрическия чайник. Да се обади на Рекс.
Беше ходила до къщата предишната вечер и бе убедена, че той си беше у дома, защото чу Монткам да лае, но никой не отвори. Това не беше типично за Рекс, като изключим времето, което педантично отделяше за писане, винаги с удоволствие посрещаше гости, понякога даже човек не можеше да си тръгне.
Пощата!
— „Метюън“! „Метюън“! Дано да е от „Метюън“! — примоли се тя на глас и изтича към вестибюла. Но беше само известие за предстояща разпродажба в магазина, където Браян си беше купил видеокамерата.
В девет и половина, вече разучил доклада на криминалистите, Барнаби отново бе в заседателната зала и запознаваше своя екип със заключенията, които за съжаление не им помагаха с нищо ново.
— Единствените отпечатъци по оръжието, с което е извършено убийството, са от чистачката госпожа Бънди. Единият доста ясен, останалите размазани, вероятно от човека, който го е използвал, за да разбие главата на Хадли. Носел е ръкавици, по-скоро кожени, отколкото плетени. Криминалистите засега не са установили непознати отпечатъци. Все още елиминират познатите. Имаме отпечатъците на всички, с изключение на госпожа Лидиърд, която е твърде наплашена, за да се противопостави на зълва си; и на Хонория, която категорично отказа.
— Някой трябва да й каже колко е важно — обади се инспектор Мередит и благоразумно побърза да добави „сър“.
— Наистина — отзова се Барнаби и пусна ледена усмивка. — И понеже ще ходите в селото, май е най-добре вие да поемете тази задача, инспекторе.
— С удоволствие, господин главен инспектор.
— За съжаление — върна се към основната тема Барнаби, чиято усмивка вече бе доста по-доволна, — под ноктите на Хадли не е открито абсолютно нищо. Нито кожа, нито коса, нито нишки, което означава, че не е оказал никаква съпротива. Трудно ми е да повярвам, че по своя воля не се е опитал да се защити, следователно бихме могли да приемем, че доктор Балард е прав и първият удар, нанесен вероятно напълно неочаквано, или го е убил веднага, или го е оставил в безпомощно състояние.