Малко повече късмет извадихме със скрина. Дъната на чекмеджетата са били покрити с восъчна хартия, което не ни помага особено, но е имало малко прах, съдържаща частици от кашмир, бледосини на цвят. Следователно скринът е бил използван за пуловери. Нищо вълнуващо в това разкритие, за съжаление. Отрицателни са резултатите от обувките на Хадли. Липсват отпечатъци от стъпки в градината. Дори онези, които би трябвало да е оставила Лора Хътън, са били заличени от лошото време.
Нямаме късмет и с телексите до пристанищата. Човек на име Дженингс не е напускал страната през нито едно от тях нито със, нито без мерцедес. Но пък успяхме да издирим таксито. Някой си господин… — Барнаби хвърли поглед към бележките си — Уинстън Могани чакал на стоянка вечерта на шести, когато малко преди десет и половина една жена се качила и го помолила да го откара до Мидсъмър Уърти. Не му казала адрес, просто, като влезли в селото, го насочвала накъде да кара. Не разговаряли по пътя. Тя си мълчала, той си бил пуснал радиовръзката. Помолили господин Могани да опише жената, но той обяснил, че през колата му минавали толкова много хора, че би забелязал някого само ако прилича на Уитни Хюстън. Жената била руса и на средна възраст, но имайте предвид, че господин Могани е все още тийнейджър и следователно „средната възраст“ може да е всяка от трийсет нагоре.
Досега не сме успели да открием шофьора, който я е върнал. Ще се наложи да обходите селата между Ъксбридж и Мидсъмър. Най-вероятно е Хадли да е позвънил на най-близката таксиметрова служба. Проверете телефоните в „Жълти страници“. И понеже има малък шанс жената да е била проститутка, бих искал да обходите улиците и бордеите. Клубове, ателиета за масаж, малки обяви и така нататък. Освен това бих искал да разпитате из селото дали някой помни името на фирмата, пренесла покъщнината на Хадли при преместването му. Вероятността за успех е много малка, но си струва. Знае ли човек?
— Едва ли е била местна фирма, господин главен инспектор — обади се младши детектив Уилоуби, още по-стегнат от вчера. Дори усмивката му бе току-що изгладена. — По-вероятно е да е някоя от Кент.
— Както казах, детектив Уилоуби, нямаме големи шансове да разберем. Надявам се днес да открием, ако избирателният регистър изплюе някаква информация къде точно е живял, преди да се засели в Мидсъмър Уърти. И за да завърша с малко по-весела нотка — късметът ни проработи с адвоката, извършил прехвърлянето на къщата: правил и други услуги на убития. Тази сутрин ще се видя с него — господин Джослин. Може да са му поверили документите, които нормално би трябвало да открием в „Плоувърс Рест“, и при повечко шанс сред тях може да е и брачното свидетелство на Хадли.
— Защо мислите, че това е важно за случая, сър? — попита полицай Бриърли. — Виждате ли някаква връзка между смъртта на двамата?
— На този етап нямам представа — отвърна Барнаби. — Но разсъжденията над неизвестни връзки и възможности са важна част от процеса на разследване. Или поне би трябвало да бъдат.
— О, разбира се, сър.
— А смъртта на Грейс ни дава възможност да разгледаме поведението на Хадли под необичаен ъгъл. — Барнаби замълча и свъси рунтавите си вежди в очакване на реакцията на хората около себе си.
Сержант Трой, преценявайки с точност, родена от дълъг опит, шансовете си да открие отговора на този сложен въпрос, се отказа още преди да е започнал и реши да се забавлява, като наблюдава другите. Особено Мередит, който яростно гризеше устните си и бърчеше чело. Барнаби насочи въпросителен поглед именно към инспектора и зачака — доста дълго време, би могло да се каже обидно дълго, преди да продължи:
— Всички, с които разговаряхме, до един, го описаха като много резервирана личност. Рекс Сейнтджон обясни колко неудобно се чувствал Хадли, когато бил принуден да поиска помощ във връзка с посещението на Дженингс. Тогава защо този саможив, изключително затворен и сдържан човек разправя на толкова много хора за най-болезненото и лично събитие в живота си. Събитие толкова потресаващо, че е направило непоносим живота в онази част от страната, където се е случило.
— Имате предвид смъртта на съпругата му ли? — попита Трой.
— Да. Това имам предвид.
— Ами — започна инспектор Мередит, твърдо решен да не губи два пъти — защото е искал да знаят, предполагам.
— Нещо повече — отвърна Барнаби. — Ако вземем предвид какво е струвало подобно разкритие на човек с неговия характер, бих казал, че не просто е искал да знаят, било му е необходимо да знаят. И сега трябва да се запитаме, инспектор Мередит, защо?