Наредиха се на опашката пред касата — огромно съоръжение, направено от ковано желязо, която викаше „дрън!“, когато сметката изскачаше, изписана старомодно на въртящи се на цилиндри цифри — на столетие от модерните дигитални каси. Трой все още изглеждаше много загрижен.
— Заведението черпи, Гавин.
— Много мило от ваша страна, шефе.
— Не е от моя страна. Ще използвам осемте лири, дето ни ги отпускат дневно за напитки.
— Отсега нататък — заяви малкият Бор — искам всичките ми приятели да ме наричат „Бунтовника“.
— Ти нямаш приятели.
— Имам. — Гласът на Боръм беше уверен, но по лицето му се изписа смущение. — Просто не ги познавам още.
— Тъп си като задник на монахиня — произнесе се Дензъл.
В този момент пролича, че Дензъл бе узурпирал завинаги отнетия от Браян авторитет. Групата разпалено разискваше идеята за отношението между силата и популярността, последната нямаше никакви шансове, защо ли никой не се изненадваше от това заключение?
— Първо трябва да използваш силата, за да се наложиш — обясняваше Нашийника във връзка с наложилата се гледна точка.
— Бързина плюс изненада и нито една от дупките не е забранена — добави Том и направи бързо движение от карате. — Но най-вече бързина.
— Точно така — съгласи се Дензъл. — Никога не отлагай да прецакаш някого утре, ако можеш да го прецакаш днес.
— И тогава — обади се Еди, отмятайки рижата си грива назад — печелиш уважение.
Браян потрепери и почувства сладостен страх от мисълта за цялата тази развихрила се около него варварска енергия — бърза и безразсъдна, ревяща из квартала в събота вечер — трошат бутилки, пръскат със спрейове коли, ритат с подкованите със стомана ботуши мека незащитена плът. А през това време той си лежи на топло и сигурно у дома.
— Да мразиш хората, е добре за теб — продължи с поученията Дензъл с усмивка, която така и не стигаше до устните му. — Дава ти цел в живота.
— Да — подкрепи го Нашийника. — Аз мога да мразя векове наред.
Браян знаеше, че в ролята си на учител бе морално задължен да реагира срещу тази изява на деструктивно и неетично поведение, да предложи някаква проповед в полза на доброто: човек само си вреди с подобно отношение. (Абсолютно невярно.) Какво ще стане, ако правим каквото ни скимне? (Светът щеше да стане много по-интересен, ето какво.) В крайна сметка нищо не каза.
— Чудя се какво ли е да убиеш някого?
— Аз за малко да разбера. Много за малко.
— И аз. — Малкият Бор бързо отбягна удара, който Дензъл се опита да му нанесе с опакото на ръката си.
— Братът на баща ми видя сметката на букмейкър, който не искал да се издължи. Сега е на топло. Задържан по волята на Нейно височество. Страхотно готино значи. — Нашийника обясни защо е страхотно готино.
— Говориш глупости — обади се Браян, най-сетне решил да реагира. — Затворниците изобщо не се срещат с кралицата. А сега вече определено трябва да продължим с репетицията. Останаха по-малко от десет минути.
— Откриха ли нещо около твоето убийство, Браян? — поинтересува се Еди.
— Не, доколкото знам.
— Питаха ли те какво си правил, когато е било извършено? За алиби де.
— Питаха всички ни.
— Представяш ли си — в съседната къща?
— Чу ли го да пищи?
— Не!
Браян, пребледнял от гнусните картини, които си представи изведнъж, се опита да си върне контрола над групата. За малко да ги заплаши, че си тръгва, после си спомни последния път, когато го направи — вместо да си излезе той, те излязоха още преди да беше довършил изречението. Три седмици не можа да ги събере после за репетиции.
— А ти какво правеше тогава?
Браян се втренчи в Еди. Въпреки скоковете в разговора разбра съвсем точно какво го питаше тя. Свъси вежди, сякаш наистина не може да си спомни. Сякаш не бе жигосано върху сърцето му.
— Проверявах домашни. Или спях дълбоко. Едно от двете.
— Надявам се, можеш да го докажеш — обади се Дензъл.
— Жена му ще го подкрепи. Нали?
— Двамата ще се подкрепят.
— Не бих се изненадал — Том наплюнчи пръсти и заглади надолу копринения си бретон, — ако и двамата имат пръст.
— Защо го направи, Брай? — попита Дензъл. — За пари ли?
— От любов — намеси се Еди, прегърна коленете си, усмихна се, после се нацупи. — Бас ловя, че го е направил от любов.