Имаше стара армейска лампа от метал и дърво с картонен абажур. Сю я включи и безкрайно дългите крака на Рекс силно подскочиха като ударени с ток. Той скри главата си и потъна още по-дълбоко във фотьойла. Въпреки това част от лицето му остана открита и беше тъжна гледка. Всяка гънка и всяка бръчка на сухата като хартия кожа бе пълна с мръсотия и блестеше, залята със смес от сълзи и сополи. Челюстта и страните му бяха покрити с прораснала бяла брада.
Косата на Рекс — лъскавата снежнобяла коприна, която политваше във въздуха при всяка негова крачка, сякаш се наслаждаваше на свой собствен динамичен живот — сега бе залепнала за черепа, загубила блясък и потъмняла. Сю не вярваше на очите си — как е възможна такава противна промяна.
— Рекс? — повтори тя.
— Остави ме на мира.
— Какво има? Какво се е случило?
— Нищо.
— Болен ли си?
— Върви си.
— О, не ставай глупав — от тревогата тонът на Сю излезе по-остър, отколкото й се искаше, и тя добави по-нежно: — Как да си отида и да те оставя в това състояние?
Клекна и колебливо докосна коляното му, но усетила, че това малко минава границите, отново се изправи, непохватно се наведе над стола и се опита да го прегърне с ръка през раменете. Все едно докосна мрамор. Започна да се обезсърчава. Ако Рекс беше дете, щеше хубаво да го гушне и да го държи в обятията си, докато се успокои. Кучето подсмръкна, ослуша се и зачака.
Постояха така няколко минути, започна да я боли ръката. После се чу тих стържещ звук — Рекс скърцаше със зъби. След миг Монткам също започна несръчно да мести челюсти наляво — надясно, все едно дъвче някой голям кокал.
Сю се изправи и негласно си занарежда — навик, който й помагаше, когато се чувстваше застрашена или когато светът се отнасяше с нея враждебно или необяснимо.
Хайде сега. Ти си способен човек. Така, никога не си се сблъсквала с такава ситуация, но това не значи, че няма да се справиш. Хайде, едно по едно.
Поне нямаше съмнение кое трябваше да бъде първото, с което да се залови. Внесе млякото отвън и се върна в кухнята. Намери огромен железен чайник, напълни го до половината с вода, за да измие съдовете, и включи котлона. За чай можеше да използва и малка тенджерка. През цялото време Сю вдигаше много шум. Пускаше крановете с пълна струя, сложи чайника с трясък върху газовия котлон — все с надеждата да изплаши онова, дето бе пробягало през кухнята и се бе скрило зад печката, та дано никога да не излезе пак.
Чаят — евтин и почти на прах — беше в метална кутия, прославяща коронацията на Джордж Шести. Процесията бе изобразена по всички стени на кутията — златна карета, открита каляска, фигурки на войници с вдървени крака и конници с червени куртки и червени кофи върху главите си.
Докато чаят се запарваше, Сю се наведе да подуши съдините по пода, за да види кои да остави и кои да изхвърли в кофата за боклук. Накрая реши да изхвърли всичките, заедно с празните консерви. Винаги можеше да изтича до магазина да купи кучешка храна.
Малкото прибори на Рекс бяха наредени в спретната редичка върху стари вестници. Костените дръжки бяха пожълтели от старост, остриетата на ножовете тракаха разхлабени. Сю избра най-прилично изглеждащата чаена лъжичка, намери едно канче в шкафа, отдели парче от замразената сметана, постави я в канчето, наля чай. Сложи захар, чинийка, лъжичката и канчето върху поднос и го занесе в съседната стая.
Рекс не бе помръднал. Сю седна срещу него.
— Колко захар искаш?
Той не отговори и тя се опита да си спомни сбирките на Писателския кръжец. Май слагаше доста захар. Загреба три лъжици, разбърка и подаде канчето. Държа ръката си протегната, докато металът започна да пари пръстите й. После остави канчето на плочата пред камината. Сипа малко чай в чинийката и също я остави пред камината. Монткам приближи, наведе грубата си сива муцуна към съдинката, подуши, но не посегна да пие.
— Хайде, пийни малко чай, Рекс — подкани го Сю. — Моля те. — После изведнъж разбра. — Той няма да пие, докато ти не започнеш.
Рекс се извърна и зяпна от упор. Сю и преди бе разтревожена от външния му вид, но сега още повече се притесни. Защото погледът му бе доста безумен, при това я гледаше като напълно непозната.
Тя отново му подаде канчето, този път го сложи между ръцете му и го побутна към напуканите му устни.
— Моля те. Хайде, за Сю — уговаряше го тя, както правеше с малките деца. Рекс отпи малко и Монткам веднага залочи, огромният му език разпръска течността във всички посоки. Чинийката бе пресушена за миг. Рекс пое още две глътки и остави канчето.