Сю отново го попита дали е болен. Той не отговори.
— Да се обадя ли на лекаря?
Рекс енергично заклати глава, за да я откаже от тази идея.
— Все пак трябва да направя нещо.
— Добре съм.
— Ами Монткам? — напомни му Сю. — Той хич не е добре.
Рекс се размърда, старият фотьойл, покрит с червено кадифе, се разклати в ритъма на нервното движение на стареца, който, притиснал длани към гърдите си, се залюля напред-назад.
— Знаеш, че изобщо не е ял от храната, която си му оставил.
Тогава Рекс извика, празнотата в погледа му бе заменена от пламъка на непоносимо нещастие, породено от осъзнаването на реалността. Той опита да стане, вкопчвайки се за полицата над камината. Но щом се изправи, политна напред и щеше да падне, ако Сю не бе поела тежестта на тялото му върху себе си. Макар и слаб, Рекс бе доста тежък за нея. Тя се олюля и се помъчи, сложила едната си ръка около кръста му, а другата на гърдите, да го накара да седне обратно във фотьойла.
Големият железен чайник завря в кухнята. Чуваше се как капакът подскача и тропа, а водата съска и напира под него. Сигурно вече бе загасила пламъка на газта.
— О, боже… Рекс… моля те, седни… — Тя го побутна още една стъпчица назад към фотьойла. — Моля те. Седни…
Монткам седна. Рекс се отскубна, тръгна към вратата, спъна се и се спаси от падане, вкопчвайки се за края на масата. Сю го остави да се крепи там и изтича в кухнята.
Намери парцал, толкова втвърден от мръсотия, че беше като колосан. Избърса печката от изкипялата вода. Изстиска парцала в мърлявата мивка и си рече: не мога да се справя с това. Колкото и да се убеждавам. Просто не мога. Щом се прибера у дома, ще звънна на „Социални грижи“.
На прага се появи силует и се облегна на касата. Дишането й секна. Потънала в тревожните си мисли, не го бе чула да прекосява вестибюла, нито потропването на Монткам, който го бе придружил.
— Сю. Толкова съжалявам. Да ти създам такива неприятности.
— О… — Тя се втурна към него. — Не говори така, Рекс. Не си ми създал никакви неприятности. Просто не знам какво да правя.
— Много си мила.
— Не, не съм — възпротиви се Сю и при това си вярваше, че не е, както често се случва с истински добрите хора.
Двамата се погледнаха и Сю усети как я залива вълна на огромно облекчение, защото, макар и замъглен от тъжни сълзи, погледът на Рекс бе съзнателен и интелигентен. Отиде до масата, без да се подпира почти никъде, седна и се огледа.
— Къде е храната му? Съдовете?
— В умивалника са.
Тя изсипа върху тях каквото бе останало от горещата вода и напразно се огледа за препарат за миене. Откри мъничка телена кошничка, прикрепена към дълга дръжка. В нея имаше останки от сапуни. Потопи я във водата, раздруса я енергично и успя да изкара няколко мехурчета.
— Изхвърлих месото. Беше замирисало. Не се притеснявай, ако нямаш друго. Колко му е да донеса.
— Нима нужда. Имам още в шкафа.
Сю изми набързо съдовете, като непрекъснато поглеждаше през рамо към Рекс и се усмихваше, боеше се да прекъсне контакта с него за по-дълго време. После избърса всичко с една почти прозрачна от употреба кърпа. Намери храната за кучето и една-единствена консерва зеленчукова супа, доста ръждясала и с избелял етикет. Стопли съдържанието й в тенджерката, която бе използвала за чая. И все си мърмореше нещо, уж на себе си, но достатъчно високо, за да чува и Рекс. От време на време, за да подсили връзката, го питаше нещо, без да настоява за отговор или да се тревожи, ако не го получи.
Супата се стопли и тя се огледа за купа, която да не е на Монткам, но напразно. Накрая изсипа супата в тенджерка от йенаглас и я сложи на масата заедно с една лъжица.
— Чувствам се странно — сподели Рекс.
— Сигурно. Не си ял от дни.
— Не съм. — Рекс избягваше да гледа към Монткам. Поднесе няколко лъжици супа към устата си.
Кучето моментално излая — дълбоко и гърлено „ууф“ — и хукна в галоп към Сю, която вадеше месо за него. Вдигна се на задните си крака и без проблем стигна до кухненския плот, на който опря грамадните си лапи и зачака, пуснало лиги от вълнение, докато тя изсипваше кучешки бисквити върху месото. Сю остави купата му на пода и само след миг в нея нямаше вече нищо. Процедурата се повтори два пъти.