— Постъпих безразсъдно — заоправдава се Хонория. — Толкова съм свикнала със студа, че не го усещам. Трябва да палим огън. И ще оправя котлето. Ще поръчам кокс и ще започнем да го палим.
Отдалечаваше се, сякаш въпросът беше уреден. Ейми не можеше да допусне това. Искаше й се да я спре. Да й извика, че тук не става дума за котлето или за огъня. Че е твърде късно и вече е решила. Утре си събира багажа и вдругиден си заминава.
Но докато извика: „Хонория“, вратата на библиотеката се затвори и тя отново беше сама.
Барнаби седеше зад бюрото си и червата му къркореха. Заради бисквитката в „Бънтърс“ за обяд в стола си беше взел само салата с шунка. Наряза розовото месо (макар да беше на тънки като хартия парченца) на още по-малки късчета, доматите — също, и, общо взето, бе изпаднал в нелепата, ситуация да яде нещо, което всъщност не иска, като същевременно се опитва да удължи процеса.
Седналият срещу него Трой бе омел един пай с грах, двойна порция пържени картофи, кайсиев сладкиш от ронливо тесто, два „Кити Кат“ и огромна чаша с кола, която навярно бе направила пребиваването на двете девойки в лодката доста лепкаво.
— Не знам къде побра всичко това. Сигурно краката ти са кухи.
Трой изгледа огромната фигура срещу себе си с известно съчувствие. Всичко бе започнало с готвенето. Сержантът доста се бе разтревожил, когато за първи път чу за новото хоби на шефа, защото му замириса на обратна резба. Но после откри, благодарение на един комедиен сериал, че най-големите майстор-готвачи по света са мъже, което поуспокои тревогите му. Ясно е, че не може толкова народ да е с омекнали китки.
Сега Трой наблюдаваше как шефът му стана и се заразхожда наоколо: надничаше в екраните над раменете на служителите, грабваше всеки звъннал телефон, ако му е подръка, разговаряше с полицая, взел показания, разпитваше проучватели. Намираше си работа не само защото беше такъв по природа, но и защото се надяваше по този начин да не мисли за пълния с калорични закуски автомат на няколко метра от него.
— Водата върши работа — обади се Трой.
— Какво?
— Морийн пие много вода. Когато се опитва да отслабне.
— Защо не си гледаш работата, Гавин?
Барнаби се завъртя кръгом и тръгна обратно към бюрото си, последван от Трой, който ни най-малко не се бе засегнал. Сержантът кацна на ръба на плота и заяви:
— Дойде ми една мисъл.
— Хубаво, дръж се мило с нея. Попаднала е на необичайно място.
— За гостуването на Макс Дженингс. Питах се дали е било съвпадение споменаването на името му на сбирката на писателите. Вече знаем за чувствата на Лора Хътън. Ами ако се е вбесила, че я отблъсква — още преди да е разбрала, че той не е света вода ненапита, и е поканила Макс Дженингс просто от злоба.
— Това би означавало, че го е познавала. Или поне е знаела какъв ефект би имало посещението му върху Хадли.
— И по-странни неща са се случвали. Вие самият казвате, че ако запишем в книга всички съвпадения, на които се натъкваме, никой няма да повярва.
— Така е.
— Като например факта, че всички до един са писатели.
— Не съвсем. Лора Хътън само се е преструвала, за да го вижда поне веднъж на месец.
— Мен ако питате, всички се преструват, защото нито един не е продал нещо свое.
— Май трябва да сме благодарни, че не пишат криминални романи. Помниш ли Луси Белрингър?
— Коя?
— Онази старица от Беджър Дрифт, чиято приятелка беше убита.
— Боже, да — засмя се Трой. — Беше абсолютно побъркана.
— Какво има, Оуен? — въпросът бе зададен на униформения полицай, който се приближи до бюрото.
— За съжаление, не открихме сведения за брака на Хадли в регистъра за 1979 година, сър. — Замълча, после, забелязвайки объркването по лицето на Барнаби, предложи: — Искате ли да проверим за 1978 или 1980?
— Засега не.
Полицаят бе освободен да се върне пред компютъра си. Барнаби се облегна и затвори очи. Трой го гледаше мълчаливо и си мислеше, че шефът изглежда много изморен. Клепачите му бяха увиснали и сбръчкани, а кожата на лицето му бе нееластична и бледа. Накрая сержантът каза:
— Аз не бих се косил толкова, шефе. В края на краищата не бяхме сигурни, че се е оженил през седемдесет и девета. Така решихме, съдейки по приказките на Хадли. Защо не поискате да проверят предната година?