Тим Йънг, приятелят на Ейвъри, помогна на Лора да седне, а Ейвъри започна да сервира в бял китайски порцелан гъста супа от пащърнак с арабски питки, тънки резенчета топящо се козе сирене и стръкчета маринован копър. Наля виното и ароматът му се сля божествено с пикантната храна.
Лора поднесе супа до устните си, но я върна отново в чинията. На стената точно срещу нея имаше невероятно отвратителен плакат. От зейнал гроб, заобиколен от гниещи, покрити с мухи черепи, излизаше призрак под формата на огромно люспесто същество с две глави, всяка с по едно грамадно пламнало око. Вътре в тези червени пещи изгаряха и ставаха на прах множество дребни същества.
— Боя се, че… — заекна Лора, извръщайки шава, и направи недвусмислен жест. Ейвъри погледна през рамото си и веднага стана.
— О, скъпа, толкова съжалявам. — Засуети се около масата и смени мястото си с нейното. После изръмжа на Тим: — Къде ти беше акълът?
— Където е винаги — отвърна Тим. — Мислех си за страстните си нощи със Саймън Калоу.
— Не му обръщай внимание — намести се по-удобно Ейвъри. — Изобщо не се познава със Саймън Калоу. А това ужасно нещо ще го сваля след обяда.
— О, недей — запротестира Тим. — На мен ми харесва. Напомня ми за твоя бивш приятел.
Лора ги слушаше как бъбрят весело. Отначало се хранеше механично, отдадена на меланхолията си, но никой не бе в състояние дълго време да яде храната на Ейвъри механично. Рецепторите в носа и устата й бързо изпаднаха във възторг от мекото, но пълно с енергия въздействие на виното и на пикантната, ухаеща на масло супа и се отдаде изцяло на насладата от обяда.
Когато отново се заслуша в разговора, обсъждаха връщането на ДДС, пазара на недвижими имоти и жестокостта на банковите директори.
— И дори не става въпрос за техни собствени пари — оплака се Ейвъри високо.
— Успокой се — посъветва го Тим.
— Че аз съм напълно спокоен!
— Крещиш.
— Не крещя. Крещя ли, Лора? Ама честно кажи.
Лора гризеше голяма гръцка маслина, която миришеше на кориандър, и не отговори. Обядът беше към своя край и тя усети как отново по тялото й плъзва парализата на самотата и неволно се затвори в черупката си, пресушавайки на един дъх чашата.
— Какво има, слънчице? — попита я Тим. — Какво се е случило?
Тя погледна слабото тъмно лице, внимателно взряно в нея. За разлика от очите на Ейвъри, които винаги блестяха от любопитство, готови да споделят и най-малката тъга на човека срещу тях, очите на Тим бяха сериозни и загрижени. Навярно точно това накара Лора да отговори откровено. А може да беше и от виното.
— Умря един човек. Приятел.
— О, Лора! — Тим хвана ръката й. — Толкова съжалявам.
— Хайде пак заговори безсмислици — намеси се Ейвъри. Напълни чашата на Лора и й я подаде. — Пий на екс, сърчице мое.
— Искаш ли да споделиш?
За своя изненада Лора си даде сметка, че всъщност иска, макар вече да бе говорила за това, и то толкова подробно, че после се чувстваше като изцедена. Само че тогава се бе изповядала пред главния инспектор — изтерзано, гневно излияние, което не й бе донесло капчица облекчение, а само скръб и болка. Бе станало някак насилствено, провокирано не от вътрешна необходимост да сподели, а от настойчивите въпроси на непознат полицай.
— Човекът, който умря — той всъщност беше убит, — живееше в нашето село.
— Да не е този, за когото писаха по вестниците? — зяпна Ейвъри. Последва рязко движение под масата. Той трепна и каза: — Извинявай.
— Да. Аз го обичах — призна простичко Лора. После беше лесно. Започна от самото начало, когато настъпи Джералд в селския магазин, и стигна до самия край, когато го целуна за лека нощ (и без да знае, за сбогом) последната вечер от живота му.
— Преди бях убедена — тъжно завърши тя, — че ако обичаш някого достатъчно силно и достатъчно дълго, накрая и той ще те заобича. Много… много глупаво…
— О, скъпа, не започвай пак със сълзите. — Ейвъри извади с превзет жест голяма копринена кърпа от джоба на гърдите си. — Ето, издухай си нослето. — Лора послушно се издуха. — При цялото ми уважение, но този мъж сигурно е бил сляп като прилеп. Небеса… ако не бях гей, щях да прекарам целия си живот задъхан, с изплезен език пред процепа на пощенската ти кутия. Ти също, нали, Тим?