Выбрать главу

Помня Ти О като млад играч на „Фортинайнърс“, но Оуенс не беше в състава им, когато миналата седмица гледах Орлите срещу Сан Франциско. От спортните страници наумих, че Ти О е играел за Орлите, докато съм бил в лошото място, и помогнал на Птиците да стигнат до Супер Боул XXXIX, който изобщо не си спомням (и може би по-добре, след като Орлите са загубили, но това, че не помня, все пак ме влудява). Изглежда следващата година Ти О е поискал повече пари, наговорил е разни гадости за куотърбека на Орлите Донован Макнаб, отстранили го за втората половина на сезона и накрая направо го извадили от отбора, затова взел, че подписал с най-омразния отбор за феновете на Орлите — Каубоите. Заради това в момента цяла Филаделфия мрази Ти О повече от всеки друг човек на света.

— Ти О ли? Не се безпокой за него — успокоява ме Клиф. — Доукинс така ще го фрасне, че Оуенс ще се страхува да доближи топката на „Линк“.

— Не се безпокоя, че Ти О ще прави улавяния и ще отбелязва тъчдауни.

Клиф ме поглежда за момент, сякаш не знае какво да отговори, и накрая пита:

— А какво те тревожи?

— Баща ми нарича Ти О психопат. А тази седмица Джейк се пошегува по телефона с обезболяващите на Оуенс и го нарече откачалка.

— И защо това те притеснява?

— Ами, според статиите в спортните вестници Ти О може би страда от депресия.

— Да?

— Ами — продължавам аз, — значи сигурно се нуждае от терапия.

— И?

— Ако Терел Оуенс наистина е депресиран или психически нестабилен, защо хората, които обичам, използват това като оправдание да говорят лоши неща за него?

Клиф дълбоко си поема дъх.

— Хм.

— Баща ми не разбира ли, че и аз съм психопат?

— Пат, като твой терапевт мога да потвърдя, че изобщо не си психопат.

— Взимам какви ли не хапчета.

— Но не злоупотребяваш с тях.

Разбирам какво иска да каже Клиф, но той май не разбира какво всъщност изпитвам — смесица от много сложни и трудни за описание емоции — затова променям темата.

Когато „Далас Каубойс“ пристигат във Филаделфия, шатрата на дебелаците и автобусът на Инвазия от Азия се събират за суперкупон, който отново включва турнир по кюб, сателитна телевизия, индийски кебап и много бира. Но не съм в състояние да се съсредоточа върху приятната част, защото съм заобиколен от омраза.

Първо забелязвам саморъчно направените тениски, които другите запалянковци купуват, продават и носят. Толкова много лозунги и изображения. На една има картинка с малко момченце, уриниращо върху звездата на Далас и надпис „Далас духат. Ти О гълта… хапчета“. На друга тениска е нарисувано голямо шише с международния символ за отрова — череп и кръстосани кости — и под него надпис „Терел Оуенс“. В друга версия шишето с хапчетата е на преден план, а на фона има пистолет. Отдолу е написано „Ти О, ако не успееш от първия път, пробвай с пистолет“. Един фен близо до нас е закачил някогашната фланелка на Орлите на Ти О върху триметров кръст, също покрит с оранжеви шишенца, които изглеждат точно като моите. На паркинга разни хора горят старите си фланелки на Ти О; провесени са негови чучела в естествен размер, та минаващите да ги удрят с бухалки. И макар да не харесвам никого от Даласките каубои, ми е малко мъчно за Терел Оуенс, защото той може би е просто тъжен човек, който си има проблеми с психиката. Кой знае, нищо чудно наистина да е опитал да се самоубие. А всички му се подиграват, все едно психическите заболявания са някакъв майтап — а може би целят да го тласнат към ръба на пропастта и искат да видят Ти О мъртъв.

Играя слабо и с Клиф отпадаме от турнира по кюб рано-рано и губим петте кинта, платени от брат ми, за да се включа. Клиф ме моли да му помогна да изкарам светлото индийско пиво от автобуса на Инвазия от Азия. Влизаме в автобуса, той затваря вратите и се обръща към мен:

— Какво ти е?

— Нищо ми няма.

— Дори не гледаше къде падаха палките. Беше много разсеян по време на играта.

Не казвам нищо.

— Какво ти е?

— Сега не си на коженото кресло.

Клиф сяда, потупва седалката и казва:

— Представи си, че е кожена.

Сядам срещу Клиф и обяснявам:

— Просто съжалявам Ти О, това е.

— Той получава милиони, за да изтърпи малко критика. И изглежда не му пука. Сам си го докара на главата с тези танци и лиготии след всеки тъчдаун. А и никой не желае смъртта на Ти О наистина; просто искат днес да се изложи. Шегуват се.