3. Ще се погрижиш поне 15 твои роднини и приятели да присъстват на танцовия рецитал, защото съдиите често се подвеждат от аплодисментите.
4. Ще правиш каквото ти наредя, без да задаваш въпроси.
5. Ще се постараеш да спечеля състезанието.
6. НАЙ-ВАЖНОТО: няма да казваш на никого за сделката ни. Може да обясняваш, че репетираме за танцово състезание, но на никого нито дума за изискванията ми и за това, че се свързвам с Ники от твое име — никога.
Изпълниш ли и шестте изисквания, ще бъда свръзка между вас с Ники и ще се опитам да сложа край на изпитателния срок, а после кой знае какво може да се случи между вас. Ако не успееш да изпълниш изискванията ми, боя се, че може никога повече да не говориш с Ники. Тя подчерта, че това е единственият ти шанс.
Свържи се с мен до 24 часа, след като вземеш решение. Прочети пак списъка и изискванията ми, запамети ги и после изгори писмото.
Помни, ако искаш да ти помогна, не споменавай пред никого, че контактувам с Ники.
С най-добри намерения,
Цяла нощ препрочитам писмото отново и отново. Отказвам да приема някои части за истина — особено това, че съм извършил престъпление и Ники се е развела с мен — тези неща ме карат да си удрям челото с юмруци. Що за престъпление би ме поставило в това положение и кой е свалил всички обвинения, когато съм влязъл в неврологичното заведение? Разбирам Ники да се разведе с мен, задето съм лош съпруг, особено като се има предвид, че наистина бях лош съпруг. Но ми е трудно да повярвам за престъплението: какво толкова съм извършил, та да се стигне до такива драстични мерки. И все пак писмото на Тифани като че ли обяснява много — защо майка ми е свалила сватбените ми снимки и защо татко и Джейк наговориха онези ужасни неща за Ники. Ако наистина съм разведен, значи всички опити на роднините ми да изтрият Ники от паметта ми са имали за цел да ме защитят — пък и те не са достатъчно големи оптимисти, за да осъзнаят, че щом съм жив, все още имам поне теоретичен шанс да си върна Ники. А това, едва ли има нужда да ви обяснявам, е слънчевият лъч в това писмо.
Естествено, не мога да бъда сигурен за нищо, след като нямам никакъв спомен за последните няколко години. Какво пречи Тифани да си е измислила цялата история, за да ме накара да участвам в танцовото й състезание? Напълно е възможно. Иначе никога не бих се съгласил да й бъда партньор, нищо, че сега се упражнявам да бъда мил. Осъзнавам вероятността писмото на Тифани да е номер, но шансът да се свържа с Ники е прекалено примамлив, за да го пропусна — той може да се окаже последният ми сгоден случай. Пък и щом Тифани споменава Бог, значи може и да разбира смисъла на изпитателния срок. Има логика и Ники да иска да взимам уроци по танци. Винаги е имала желание да танцуваме, но аз все отказвах. Мисълта в бъдеще да танцувам с Ники е достатъчна да ме накара да приема условието за три пропуснати мача на Орлите, включително домакинството срещу Джаксънвил. Представям си колко ще се ядосат баща ми, Джейк, а може би дори и Клиф, но после се замислям за възможността най-сетне да стигна до хепиенда на своя филм — да си върна Ники — и изборът става очевиден.
Слънцето изгрява, отварям прозореца на долната баня, изгарям писмото над тоалетната и пускам водата върху овъглените останки. След това тичам през Найтс Парк до къщата на семейство Уебстър и почуквам на вратата на Тифани. Тя отваря, облечена в червена копринена нощница, и ме гледа с присвити очи.
— Е?
— Кога започваме? — питам.
— Готов ли си да се посветиш изцяло? Да се откажеш от всичко друго? Дори от Орлите?
Кимвам нетърпеливо.
— Но не бива да пропускам сеансите в петък, защото ако не ходя на терапия, съдията ще ме върне на лошото място и тогава няма да можем да спечелим състезанието.
— Ще те чакам пред вас утре в два — казва Тифани и затваря вратата.
Първият етаж в апартамента на Тифани представлява танцово студио. Огледала покриват и четирите стени от пода до тавана, а на три от тях има перила каквито ползват балерините. Подът е настлан с паркет като на баскетболно поле, но без начертаните линии и с по-светъл лак. Таванът е много висок, сигурно има към девет метра; вита стълба в ъгъла води до жилището на Тифани.
— Поръчах да ми построят всичко това след смъртта на Томи — обяснява Тифани. — Използвах парите от застраховката. Харесва ли ти студиото ми?